Забравени край Белица


Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата.


Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово.


Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица.


Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция.


На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-тина години, с цел обогатяване на видовото разнообразие на дивечовъдното стопанство "Кормисош", което е известно място за ловуване на кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива свиня, елен лопатар. Оставям колата, за да продължа пеша. До развъдника има около 2 км.


Преминавам през защитена местност, всичко е толкова девствено. Гората е смесена, а дружинка ми е реката.


Вървя и разсъждавам по въпроса за еволюцията на човешкия разум. Ако предците ми са ловували за собственото си оцеляване, съвременниците ми ловуват за удоволствие... Наближавам една вила и стопаните й любезно ме упътват с думите: "Отгоре са мечките. Бутнете червената порта и направо влизайте." Така и правя. Тихо е, слънцето препичаше, пристъпям плахо и... нещо ми заседна в гърлото.


Представях си го по-иначе. Мечките да са нашироко, да се занимават с мечешките си работи, а те - по човешки оттегчени насред нечистотията молеха за внимание.


Извадих от раницата малко бисквити и вафли. Очакването беше огромно.


Издавах всичко, което носех за ядене, но не ми стана по-леко. Насред резервата за мечки, 15-тина мечоци бяха просто зазидани. Отсреща се виеше планината, а насекоми жужаха над дъхавите й поляни. Наистина имало планове за разплод, но за всичкото това време само едно мъжко мече излязло от тук и заминало за Варненския зоопарк. За него разбрах, че наскоро създал поколение. Тук били приютени и двете мечки от затворения вече пловдивски зоопарк...


Сбогувахме се. Върнах се до разклона за Лъки и продължих към село Борово. Високо в планината то сияеше под лъчите на залеза.


От тук на 7 км е храмовият комплекс "Кръстова гора" и минават много туристи.


А над селото се издигаше величествено храмът "Възнесение Господне"...


Понесох се и аз нагоре с моята си надежда за мечките...

Коментари

  1. Вчера бях точно при мечките. Останали са само две като и тях до сряда или четвъртък ще ги преместват. Свършиха им мъките в този развъдник. Казаха ми, че за Холандия щели да отпътуват.

    ОтговорИзтриване
  2. Аз 3 пъти ходя там, като всеки път има нося по 1 касетка ябълки или праскови. Винаги съм изпитвал същото настроение на жал от човешката глупост. Бе абсолютна мъка за тяхното съществуване.

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря ти за информацията. Много се радвам за щастливата развръзка. Дано доброто винаги надделява над глупостта! Поздрави и хубаво лято!

    ОтговорИзтриване
  4. В публикация на сайта на вестник „Труд“ от 06.08.2014 г. се съобщава: „9 от мечките вече имат нов дом с по-добри условия. Осем от доскорошните обитатели на вивариума в “Кормисош” бяха дарени на зоопаркове и спасителни центрове за диви животни в Европа. Мечката Бети отпътува за по-добро място в България по линия на “СДП - Балкани”. Пешо, Тошко, Мишо, Мария, Мариана 1 и Мариана 2 вече се радват на благоденствие в центрове и зоологически градини в Холандия. Доскорошните им съквартирантки Елена и Арда живеят в зоологическа градина в Белгия. Преди броени дни за Германия отпътува и мечокът Горчо. Той вече е в парка за кафяви мечки Gnadenhof fur Baren.“

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад