четвъртък, 20 юни 2013 г.

Голяма Сюткя (2186 м)


Това беше най-безплодното ми ходене откъм снимане от дълго време насам. И не че има кой знае колко за разказване, но поради оскъдната информация, която се намира в мрежата за върха, реших да драсна и аз няколко реда. Връх Голяма Сюткя е най-високият в Баташката планина и представлява полегато било от което няма добра панорама. За изкачването му избрах може би най-тежкият маршрут, но не съжалявам за това, защото имах възможността да ходя в пресечен район далеч от населени места, в който нямаше и следа от човешко присъствие.
След кратка справка в Ракитово за пътя, който ме очакваше разбирам, че жълтата маркировка до върха почти липсва и че ще трябва да разчитам на карта и компас. Поемам по тесен асфалтов път за пещера Лепеница, която отскоро е отворена за посещения и представлява истински бисер за любителите на девствените пещери. На две места от главния път имаше отбивки за пещерата - първата 6-7 км, а втората - 3 км. Аз подминавам и двете, и след горското стопанство се озовавам в сечище, където пътят ми с автомобил свършва.



Поемам вече пеша и скоро асфалтовия път става черен и стръмен и след час ходене някъде изведнъж свърши. Движех се от ляво на река Долдорана срещу течението й. Знаех, че някъде трябваше да я пресека, което в този момент се оказа нелека работа. Провирах се без пътека през вековните смърчове и често се налагаше да прескачам падналите дървета. Харесах си място, където реката и пътят се доближиха максимално и скоро шумът й остана зад гърба ми. След още 2 часа изморително трамбоване се озовах на широк коларски път от който се откри тази панорама.


След 15-тина минути пътят ме изведе до върха. Денивилацията, която преодолях по моята карта беше около 880 м.



Слънцето вече падаше и след кратка опознавателна пауза се отправих обратно. Естествено не хранех надежда, че ще успея да се върна по същия път, но се надявах на реката, която беше главния ориентир за мястото на което оставих колата си. От върха имаше маркировка в жълто, но се страхувах да се придържам към нея, защото от Сюткя до местност Пашино бърдо маркировката е в същия цвят. Иначе най-близкото населено място отстоеше на 22 км от тук. За щастие след час и половина спускане стигам до изходната си точка и се питам дали не обърках пътя още в началото, където с един разкрач се минава рекичката и отново се тръгва по широк коларски път в посока върха откъм по-полегатия му склон...


Препоръчвам маршрута на любителите на девствените гори защото единственото живо същество, което срещнах беше този 50 см слепок и едно птиче, което излетя буквално изпод обувката ми на слизане. Но преди да тръгнете, за по-голяма сигурност маркирайте трасето с навигация.