вторник, 5 юни 2012 г.

До язовир Домлян и назад




















Не съм почитател на риболова, нито на водните спортове, но обичам язовирите, особено тези в планините. Отдавна се канех да намина и в тази посока да пощракам, представяйки си го скътан в подножието на Средна гора, а като заснежени кубета над нея, бълвайки облаци да надничат старопланинските ридове. И очакванията ми се оправдаха в пъти.




















Реших да стигна до язовира не по царския път - Пловдив - Карлово и да кривна в желаната посока от село Баня, а да мина през Раковски и Брезово, да пресека сърцето на Сърнена Средна гора и да се върна през с. Баня. Но красотата на селцата, потънали в зеленина ме накараха да се върна обратно, за да се насладя отново на гледките и по заник.




















Тръгнах по обед, слънцето жареше и нямах търпение да се добера до планината. След с. Зелениково поех отбивката за село Бабек и Свежен. Пътят е хубав и пуст. След Бабек те наляга чувството за пълно потапяне. Село Свежен очарова с девствената си природа, старите къщи и реставрирани такива за гости. Следва село Мраченик - по-малко, но неотстъпващо му по чар. Някъде след Свежен имаше отбивка - 3 км до гроба на Хаджи Димитър, но пропускам, защото пътят е черен. Стигам до язовира след обяд.
























Шепа любители на водните спортове набраздяваха гладката като тепсия вода, а пашата беше в изобилие.




















Имах щастието да заснема черен щъркел.




















Край язовира вие черен път и набелязвам чудесни места за палатка. Освен малцината рибари по-надолу не срещам други хора и се питам дали и през активния туристически сезон това райско кътче ще предложи същата идилия...