петък, 17 декември 2010 г.

Exile By Belitsa


A man’s heart may tear into pieces in front of such miserable view.
It’s not like the other place called Belitza, located close to Razlog, where the so called “bear dancers” have been sheltered. It’s a small nice village near the town of Laki, located in the western part of the Rhodope mountains, neighboring the reservation area called Kormissosh. On the way from Plovdiv to Smolyan after the Monastery of Bachkovo, at Yugov’s Han there is a left-side road junction heading the town of Laki. Following this direction just before entering the town there is a 6 km road junction leading to the village of Belitza. Belitza River is twisting along side the road and there are two tunnels dug in the rocks, which I’ve trespassed on my way to the village.


I pulled over and stopped before passing the first tunnel. Next to it the river has sculptured a natural bridge, similar to the bridge of Mosotvo village.


The bridge is called the Shapran hole.
Here came the village.


I drove through it and followed the asphalted narrow road (not marked on my travel map) down to the next village of Zagrajden. Around 6 km after the village of Belitza I turned off to go to the bears’ shelter that was supposed to be a sightseeing attraction for tourists.


There is a road sign that reads “KARAMUSH KALEEVY”. Karamush was the name of a Turkish village that had been located at the same place where the breeding farm for bears was established later. The bears were imported from the Carpathian Mountains 40 years ago with intention to increase the number of species within the population of Kormisosh game breeding farm – a famous place for hunting for brown bear, deer, fallow deer, roe, wolf, wild boar, etc.


I left the car and continued my way by walk. The distance to the game breeding farm is around 2 km. I walked through a reservation area – everything there looked so virgin. The woods are of mixed type and the river is like a friendly neighbor of theirs.


While walking through I thought over the evolution of human mind. If our predecessors would go hunting in order to survive, our contemporaries go for hunting for their own pleasure…
I approached a small hut and the owners gave me the following directions: “The bears are over there. Just push the red colored gate and enter.”
So, I followed their advice. It was silent, the sun was shining, I stepped inside timidly and…I felt a “hedge hock in my throat”.


I had had a different picture in my imagination about that place. I had supposed that the bears would live their own manner of life in a wide-space of area. On the contrary the bears were sitting bored in a men’s manner and begging for the visitors’ attention.


I took out a few biscuits and wafers from my backpack. Obviously the expectations had been huge.


I had given away all of my food although I didn’t feel better. Around 15 male bears had been stone-laid in the middle of the bear reservation area.
The mountain ranges had been spread on the opposite side and numerous insects were buzzing over their meadows of scent.
Although it had been planned to breed the bears there, only one young bear was born and transferred to the ZOO of Varna city. I was told that the same bear had already created his own offspring. Two other bears were sheltered there after the ZOO of Plovdiv city had been closed…


I took a farewell, returned to the road junction for the town of Lucky and resumed my travel to the village of Borovo. I’d been enjoying the view of the village high in the mountains being lighten by the beautiful sunset.


The distance from here to the Orthodox Church complex Krustova gora is about 7 km and lot of tourists may be seen passing by.


The God’s Ascension church had been raised above the village…


I walked up the road carrying my little hope about the future of those bears…

сряда, 15 септември 2010 г.

С лодка по Велека


Устието на река Велека е най-младият резерват в България. Създаден е през 1994 г. с подкрепата на княжество Монако с цел опазването на редки животински и растителни видове. Реката извира в Турция, близо до границата с България и преминава през Странджа планина, за да се влее в Черно море чрез красивия си естуар.


Във водите на Велека са установени около 30 вида риби. Някои са включени в Червената книга на България като речната змиорка (Anguilla Anguilla), която нямах късмет да видя. Но ето един друг застрашен от изчезване воден обитател - каспийската блатна костенурка (Mauremys rivulata).


Особена пищност на водната повърхност придават жълтите водни лилии (Nuphar lutea) или жълто бърдуче.


При създаването на защитената местност от него били останали само 1 - 2 туфи, тъй като местните хора масово го събирали за направата на лековита отвара срещу рак.


За щастие неговата популация днес е възстановена.


Лодката се носи плавно срещу теченето сред лонгозната гора, а насреща се откроява връх Папия (502 м) - най-високият връх на Странджа на българска територия.


Елша, планински ясен, бряст, черна топола, тритичинкова върба, орех и др. са част от гъстата растителност край бреговете на Велека.


Средната дълбочина на реката тук е 5-6 метра, а най-дълбоката точка е под моста по който минава пътят Ахтопол - Резово - около 10 м. След 7 - 8 км надолу по устието правим завой и се връщаме обратно към северния плаж на Синеморец.


Силният вятър откъм морето е затлачил с пясък естуара на реката.


Млади ентусиасти с голи ръце се опитваха да изгребат пясъка и да срещнат отново реката с морето. Други удържаха вятъра в прегръдка...

четвъртък, 9 септември 2010 г.

Един ден на Иракли


Плажът Иракли попада в едноименната защитена местност, намираща се в близост до с. Емона. Пристигаме на свечеряване и опъваме набързо палатка в горичката до девствения още плаж. Нямам търпение да се разтъпча наоколо, но правя само обход на устието на рекичката. Някой преди нас ни беше завещал огнище и дръвца. Запалваме си огънче за светлина и топлина и дълго се наслаждаваме на звездите. Нощта беше студена и зъзнейки в палатката едва дочаках утрото.


Заобиколих устието и се озовах на плажа - дълга ивица ситен пясък закътана под скалите. Двама влюбени също очакваха слънцето. Ето го и него.


Птици кръжаха над реката, а чайки се спускаха към укротилото се море.



Очакваше ни един чудесен септемврийски ден.

събота, 14 август 2010 г.

Утро на Широка поляна


Да се събудиш сред росата под високите борове, вплели клони в тишината на новия ден, е вълнуващо. В началото малко тежат очите от проточилия се мохабет край огъня с пекана пържолка и домашна ракийка, но след няколко крачки в тревата, вдишвайки влажния въздух чувстваш, че се раждаш отново.


Широка поляна е язовир във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, на 1500 м надморска височина и е част от Баташкия водносилов път в който влизат още язовирите Доспат, Голям Беглик (Васил Коларов), Малък Беглик, Тошков чарк, Батак. Отстои на 30 км от гр. Батак и на 20 км от гр. Доспат.


Лесно достъпен, разположен сред борова гора, с множество ръкави, той е предпочитано място от любители на къмпинговия туризъм, рибари и гъбари.


Небето беше бледо, а в сумрака сред боровете се мяркаха силуетите на първите рибари.



Над водата се стелеха сутрешни изпарения, които придаваха особена призрачност на пейзажа.


Семейство патици се отдели от брега и заплува безмълвно навътре.



Небето порозовя и след малко през боровете се прокраднаха първите слънчеви лъчи. Секунди и вече нищо нямаше да е същото.


Опитвах се да се наслаждавам на краткото утро и да не се дразня от мръсотията, която хората са оставили след себе си.


Животът е кратък като утрото. Затова се усмихнах с благодарност към новия ден. И той беше наистина чудесен!



понеделник, 2 август 2010 г.

Край Каварна и назад


Обичам Каварна не само заради рок фестивалите, но и заради девствената природа на Северното Черноморие. Тук морето е различно - безкрайните плажни ивици със златист пясък отстъпват място на скалистите брегове, пещери и антично наследвство.


На 6 км северно от Каварна, по пътя за нос Калиакра, след село Българево има малка асфалтова отбивка в ляво за живописния плаж и резерват - Болата. През него минава малка рекичка и на мястото където тя се влива в морето се образува лагуна.


Оттук минава Виа Понтика - един от основните пътища за миграция на прелетните птици.


Не пропускаме и Балчик с красивата алея край морето, където изкушенията са навсякъде - стилни ресторантчета, хотелчета, магазини за сувенири, атракции.


Хапваме набързо и установяваме, че цените са достъпни.


Старата мелница, построена в началото на 20 век.


На връщане минаваме през Провадия, за да посетим крепостта Овеч, която се намира на платото Калето източно от града.
Населявана в миналото от траки, римляни, византийци, евреи, по време на Второто българско царство е важен административен и църковен център.


От нейната слава са останали само уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг. Времето се влошаваше.


Първите едри капки дъжд и гръмотевици съкратиха разходката ни и тръгнахме обратно към витата стълба по която се изкачва крепостта. Някъде в Айтоския проход, след като бурята премина, отново спряхме. Беше толкова свежо, а гледката си заслужаваше...