четвъртък, 16 май 2013 г.

Маджарово и Татул



Следващата ми цел е Маджарово. Поемам обратно към село Силен, минавайки край малки, китни селца с живописни водоеми. Спирам да поснимам край с. Маджари.



Пътят минава през село Долни Главанак, от където тръгва маркирана пътека за Кромлех или "Българският Стоунхендж", но за съжаление не се отбивам. Когато пристигам в Маджарово вече е доста напекло. Снимам от моста над реката в двете посоки. В края му има заведение и указателни табла. Беше пълно с хора, дошли да изучават и съзерцават лешоядите.



Опитвам се да обхвана и прочутия завой на Арда, но времето е особено неподходящо за снимки и се отказвам. Хапвам вкусно в местна кръчма и поемам за Крумовград. Редят се махали и природни красоти. Не влизам в Крумовград, понеже времето е доста напреднало и продължавам за Момчилград. Преди да вляза в града отбивам вдясно за крепостта Татул. От паркинга до крепостта се стига за 5-10 минути и 3 лв. такса вход.







Най-важният обект в крепостта е останала от езическо време монолитна скала, в която са издълбани две скални гробници.
Слънцето клони към залез, а отгоре се разкриват чудни гледки към околността.



Смята се, че това място е било светилище на Орфей. И с право, може би. Тръгвам си по обратния път за Момчилград и след този изглед прибирам апарата и натискам газта.



Остана спомена за едно истинско пътуване в рая...

вторник, 14 май 2013 г.

Утро над Арда


Когато отворих очи, слънцето се беше показало иззад Кара Куз – платовидната височина край село Долно Черковище, опасваща южния бряг на Арда, чиито води сребрееха срещу слънцето. 


















Тясната долина се огласяше от песента на птиците, а леката сутрешна мъгла пълзеше нагоре по склоновете.



В далечината се виждаше мостът над Арда, по който минава шосейният път за Крумовград. 



Двойка щъркели посвоему срещаха изгрева.



Поех по слънчевия бряг срещу течението и се опитах да се слея с красотата на утрото. 



Реката беше изваяла ивици фин пясък и заоблила камъните, а в спокойните й води се оглеждаха зелените склонове, приютили богатото птиче многообразие на района. 



Денят бързо набираше скорост. Трябваше да събера багажа си набързо и да не губя време. Очакваше ме още доста път из необятните Източни Родопи...

понеделник, 13 май 2013 г.

От Моняк до Асара

Посветих един майски уикенд в лутане из Източните Родопи. Любими са ми с многобройните пръснати махалички, скални образувания, крепости и светилища. Газ до Кърджали и излизайки от града в посока Хасково се отбивам в дясно за село Широко поле. Асфалтовия път ме извежда до малка горичка от където тръгва горски път за крепостта Моняк - една от най-големите крепости в Родопите, разположена на 586 м надморска височина. Поемам по 3-километровия маршрут пеша. Слънцето вече напича силно и нямам търпение отново да навляза в гора.


Панорамата към град Кърджали и язовир Студен кладенец ме вдъхновява и крача все по-смело нагоре. След около 45 минути достигам останките на средновековната крепост.


Разкриват се великолепни гледки:


към с. Лисиците и въжения мост, който е единствената пешеходна връзка на селото;


към язовир Студен кладенец и селцата Широко поле и Звезделина.


На ръба на скалата чудна перуника, събрала слънцето в чашките си устояваше на вятъра.
Спускам се бързо и продължавам с колата по северната страна на язовир Студен кладенец, за да стигна до стената. В близост до нея се намират калето Асара, защитените местности Вълчи дол и Големия сипей. Също така на моята карта е отбелязан и Дяволски мост над Арда, но той вече не съществува. Слънцето е паднало и е обляло склоновете в топлина.


Снимам набързо от стената на изток и продължавам към Абразивните кладенци, които се намират само на няколкостотин метра след стената на язовира, край село Студен кладенец. Има удобен паркинг край пътя и по стълби се слиза до тях.


Намират се в коритото на река Арда и са с различна големина - от 20-тина см до дупки с диаметър 7-8 м.


В тях щастливо цвърчаха жаби, а ехото им огласяше долината. Какво по-чудесно място за финал на едно пътуване под жаркото слънце в сърцето на Източните Родопи. Може би самият залез над реката...