вторник, 7 януари 2014 г.

От изгрев до заник


Измуших се от топлото легло и побързах да нагазя в скрежта. Утрото беше мразовито, а въздухът ободряващо свеж. Небето бледнееше и скоро слънцето погали билото и спусна дългите си лъчи над язовир Батак. Беше посвил водите си, а край островчето се прокрадваше лека, морава мъгла.


Ято птици ме усети отдалече и с крясъци отлетя навътре в язовира. Вървях по замръзналата земя и се опитвах да си взема за спомен малко от хладната красота на утрото.


Когато слънцето се изкачи високо, скрежта се стопи и земята започна да лепне по обувките ми. Чакаше ме още доста път. Затова запалих колата и поех към Доспат. Първата ми спирка беше естествено на стената на язовир Голям Беглик - все така величествен опъваше замръзналите си води под зимното слънце.


Следваше язовир Широка поляна. Поразходих се край вкочанените  му ръкави. Нямаше гъбари и къмпингари - само величествени борове, оголени и заскрежени камъни.



Ледът стенеше като речно чудовище - единствения нарушител на царствената тишина.


Продължавам към язовир Доспат. Опънал живописната си снага синееше под падащото слънце, а високите върхове на Рила се белееха в далечината.


Поемам по обратния път и отново спирам на Широка поляна. Обърната лодка се радваше на компанията на една гарга и два бора и мълчаливо очакваше пролетта.


Взимам си сбогом със зимното слънце край бреговете на Голям Беглик и продължавам към Батак.




Беше време да си пусна Accept:
Cold winter nights, cold winter dreams
Freezing the heat in my heart - it's my taste of freedom...