петък, 12 август 2011 г.

За малко щастливи


Завръщам се пак в Белица година по-късно, окрилена от новината, че фондация "Четири лапи" е поела изхранването на мечките от вивариума. Отново е слънчев летен ден, пръхтя нагоре с няколко хляба - армаган за домакините. Побутвам с вълнение желязната порта и поглеждам на ляво, търсейки мечето, което ми скъса сърцето миналия път, но не го виждам.


Повечето от мечките дремеха на сянка, но като ни зърнаха се оживиха.


Не ми се сториха толкова нещастни в бетонните си ограждения, макар разнообразната им храна, осигурена от фондацията да бе секнала. От началото на август мечките отново останали в ръцете на държавните институции.


Тъжно е да се гледаме през решетките, но сега всичко ми изглежда по-оптимистично, може би защото съм с малката си дъщеричка.


Подавам филийка по филийка, като гледаме да има за всеки и се радваме на рутината с която ловят. Идват нови посетители, а ние си взимаме довиждане и поемаме обратно в търсене на място за пикник.


На мостчето беше станала катастрофа - джип и микробус се бяха сблъскали челно и не можеше да продължим, затова опъваме софрата край пътя на тази полянка, оказала се впоследствие частен имот.


Един чудесен ден си отиваше. Слънцето галеше нежно билата, когато си взех сбогом с Белица.


Мисля за мечките и за бетона в който живеят, за триците, които отново са единственото им меню и се надявам, че един ден двете Белици, ще си приличат. Това зависи от нас. Мечките обичат компания, ще се зарадват на всеки, и... шофирайте внимателно!

Прочетете и първата ми публикация за Белица от май 2010.