събота, 14 август 2010 г.

Утро на Широка поляна


Да се събудиш сред росата под високите борове, вплели клони в тишината на новия ден, е вълнуващо. В началото малко тежат очите от проточилия се мохабет край огъня с пекана пържолка и домашна ракийка, но след няколко крачки в тревата, вдишвайки влажния въздух чувстваш, че се раждаш отново.


Широка поляна е язовир във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, на 1500 м надморска височина и е част от Баташкия водносилов път в който влизат още язовирите Доспат, Голям Беглик (Васил Коларов), Малък Беглик, Тошков чарк, Батак. Отстои на 30 км от гр. Батак и на 20 км от гр. Доспат.


Лесно достъпен, разположен сред борова гора, с множество ръкави, той е предпочитано място от любители на къмпинговия туризъм, рибари и гъбари.


Небето беше бледо, а в сумрака сред боровете се мяркаха силуетите на първите рибари.



Над водата се стелеха сутрешни изпарения, които придаваха особена призрачност на пейзажа.


Семейство патици се отдели от брега и заплува безмълвно навътре.



Небето порозовя и след малко през боровете се прокраднаха първите слънчеви лъчи. Секунди и вече нищо нямаше да е същото.


Опитвах се да се наслаждавам на краткото утро и да не се дразня от мръсотията, която хората са оставили след себе си.


Животът е кратък като утрото. Затова се усмихнах с благодарност към новия ден. И той беше наистина чудесен!



понеделник, 2 август 2010 г.

Край Каварна и назад


Обичам Каварна не само заради рок фестивалите, но и заради девствената природа на Северното Черноморие. Тук морето е различно - безкрайните плажни ивици със златист пясък отстъпват място на скалистите брегове, пещери и антично наследвство.


На 6 км северно от Каварна, по пътя за нос Калиакра, след село Българево има малка асфалтова отбивка в ляво за живописния плаж и резерват - Болата. През него минава малка рекичка и на мястото където тя се влива в морето се образува лагуна.


Оттук минава Виа Понтика - един от основните пътища за миграция на прелетните птици.


Не пропускаме и Балчик с красивата алея край морето, където изкушенията са навсякъде - стилни ресторантчета, хотелчета, магазини за сувенири, атракции.


Хапваме набързо и установяваме, че цените са достъпни.


Старата мелница, построена в началото на 20 век.


На връщане минаваме през Провадия, за да посетим крепостта Овеч, която се намира на платото Калето източно от града.
Населявана в миналото от траки, римляни, византийци, евреи, по време на Второто българско царство е важен административен и църковен център.


От нейната слава са останали само уникалното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество кладенци за събиране на вода и щерни за зърно, руините на Митрополитската църква, стражевите кули, каменната порта, затвора на рицарите, мраморните колони на Омуртаг. Времето се влошаваше.


Първите едри капки дъжд и гръмотевици съкратиха разходката ни и тръгнахме обратно към витата стълба по която се изкачва крепостта. Някъде в Айтоския проход, след като бурята премина, отново спряхме. Беше толкова свежо, а гледката си заслужаваше...