понеделник, 15 октомври 2018 г.

Есенно на Белинташ





Не съм се качвала на Белинташ повече от десет години. Бях се впечатлила от гледките към махалите долу под скалата и все към тях съм поемала. Един късен следобед реших отново да ги погледна отгоре. През годините Белинташ ставаше все по-популярна дестинация за разходка край Пловдив, и очакването ми да намеря хора горе, дори и късно следобед, се оправда.


До Белинташ се достига по пътя Асеновград – Кърджали, и в края на първото село Червен, вдясно, се отбива за селата Горнослав, Орешец и Три могили. Пътят е тесен, но в сравнително добро състояние. След Орешец има разклон за село Мостово и село Врата. Поема се към Врата, и в края му асфалтовото шосе свършва. Там е добре да се паркира, но може и да се продължи още малко по черния път. Следват се табелите за Белинташ. Разходката трае около 40-50 минути. Денивелацията е около 100 м. На скалата се изкачва по метална стълба, за да ти секне дъхът.


Там отвисоко всеки посвоему споделяше красотата на първите есенни багри. Ето гледка към Чотрова махала.


И към разрасналото се селце Врата.

В издълбаните кръгли отвори хора бяха пускали дребни монети.

Според някои, тези отвори образуват карта на звездното небе. Белинташ е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България след Перперек. Но независимо от различните теории за формирането и значението на това място, то е магнетично преди всичко заради красотата на планината и възможността да погледнеш отвисоко и надалече. Като птица!