вторник, 11 май 2010 г.

Каменната сватба и пещерата Утроба


Източните Родопи са ме очаровали винаги със своите тракийски светилища, интересни скални образувания и живописни селца. Първата ми спирка днес е малкото село Зимзелен, разположено на 5 км североизточно от град Кърджали. То е известно с природния феномен Каменната сватба, който представлява съвкупност от скални образувания, две от които са в червеникав цвят и наподобяват младоженец и младоженка. Край тях са застинали сватбарите.


Снимам и аз за спомен.


След това се отправям обратно към Кърджали и поемам пътя за с. Енчец и с. Дъждовница, за да посетя пещерата Утроба, която се намира на около 20 километра северозападно от града. На излизане от село Дъждовница, в посока язовир Кърджали спирам, за да заснема красивата панорама към язовира и скалните тракийски ниши.


Има различни твърдения за тяхното предназначение. Може би най-широко разпространената теза е, че в тях са се поставяли дарове за Бога Слънце.


Продължавам по тесния път, който се вие край язовира, подминавам хижа Боровица и на 2 км по-надолу оставям колата, за да се отправя към пещерата. Мястото от което тръгва пътеката е добре маркирано, а местността гъмжеше от туристи. До входа на пещерата се достига след стръмно едночасово изкачване през зелена широколистна гора. По пътя има изградени пейки и беседки за отдих.


Входът за пещерата е 3 лв. Ето и самата пещера.


Тя представлява процеп в скалата, наподобяващ на вулва, който е бил допълнително изсечен от човешка ръка. Дължината й е около 22 м.


Слънцето отиваше към залез. Бях закъсняла да видя как точно в 12 часа за няколко минути през пукнатина на горната част на пещерата влиза слънчев лъч. Пролетното равноденствие също беше отминало, когато слънчевият лъч се уголемявал и потрепвайки влизал точно в дупката на олтара, с което символизирал оплождането, съвкуплението между пещерата и слънцето...


Продължавам с колата по пътя край язовира и само след няколко завоя стигам мястото, където река Боровица се влива в язовир Кърджали.


Тя е част от границата между Източни и Западни Родопи.


Малки селца се нижат от другата страна на реката.


И естествено задължително си имат мост.


Преди да поема по отбивката за Асеновград спирам, за да се сбогувам с това вълшебно за мен място, а в далечината високо скътан сред зелените дипли на планината сияеше язовир Боровица.

2 коментара:

  1. Невероятна красота-супер снимки

    ОтговорИзтриване
  2. Съвсем наскоро научих, че до с. Ночево също има пещера утроба:

    http://godsun.thracica.com/article/svetilishte-na-satvorenieto

    ОтговорИзтриване