понеделник, 19 август 2013 г.

Язовир „Голям Беглик“

Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам.

Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден.


Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения...



И всеки път ми е трудно да си тръгна...

3 коментара:

  1. Много готини фотописи!Бил съм на някои места и сега някак пак отново си пресъздавам ходенията ми... От написаното, стигам до извода,че сама ги обикаляш местата,вярно ли е?Като знам какво представляват някои маршрути,то си е половин геройство!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара. В мислите си човек винаги е сам...

    ОтговорИзтриване
  3. Ако има късче от Рая на Земята, то това е Голям Беглик и Широка поляна. Твоите снимки само потвърждават това.

    ОтговорИзтриване