Язовир „Голям Беглик“

Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам.

Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден.


Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения...



И всеки път ми е трудно да си тръгна...

Коментари

  1. Много готини фотописи!Бил съм на някои места и сега някак пак отново си пресъздавам ходенията ми... От написаното, стигам до извода,че сама ги обикаляш местата,вярно ли е?Като знам какво представляват някои маршрути,то си е половин геройство!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара. В мислите си човек винаги е сам...

    ОтговорИзтриване
  3. Ако има късче от Рая на Земята, то това е Голям Беглик и Широка поляна. Твоите снимки само потвърждават това.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад