сряда, 31 август 2016 г.

Лилково – близко и далечно


Само на 36 километра от Пловдив и на 1480 м надморска височина, село Лилково е толкова близо и толкова далеч от града. Далеч е заради пътя, който от години чака да бъде асфалтиран. Тук няма механи и къщи за гости – само вили и обезлюдяващи домове. Но пък има дивна природа. И това ми стига за презареждане. Спирам на центъра до каменната църква „Свети Архангел“.



Срещу нея е хоремага, а до нея – кметството – лъснато и измазано.  Поемам по пътя за хижа Персенк с идеята да се разтъпча в района. Пътят е широк горски, леко катерещ и много приятен. Отбивам се на заслон Модър за обяд и след това поемам на дясно. Пътят пак е широк, облачно е и прикапва от време на време, гората е иглолистна и на места изключително гъста. Минавам край връх Белия камък (1736 м) от който се открива гледка към Лилково. Междувременно облаците са изтънели и слънцето се показва.


Спирам по-често да снимам, а и малините край пътя са в изобилие.



Есенните минзухари са нацъфтели. Намирам си и няколко млади сърнели.



В късния следобед стадата огласяха долината на Лилковска река, която вие под селото, а малко параклисче се белее под лъчите на отиващото си слънце.



Семпъл дом привлече вниманието ми с цветята си.



На хоремага допиваха питиетата си, а такава екстра като сладолед не предлагаха...

Няма коментари:

Публикуване на коментар