вторник, 29 юни 2010 г.

Родопска приказка в Осиково


Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение.


Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите.


Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция.




Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар.


Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър.


Точно под него пътят извива в ляво и следва беседка с чешмичка. Хапвам набързо обяда си и продължавам за Осиково. Сгушено в Чернатишкия дял на Западните Родопи, на 1200 м надморска височина, то е като бисер за ценителите на девствената природа. Ето го след този завой:



В селото не видях вила за гости, но хората бяха толкова сърдечни, че едва ли ще те оставят без подслон. Кипеше трескав труд.


Освен картофите и животновъдството, населението се препитава с отглеждането на ягоди, а сезонът за тях тъкмо беше започнал. Почувствах се неудобно да се мотам без работа с фотоапарат в ръка, затова изпих набързо една кока кола в кръчмата и поех обратно. Заснемам гледката към язовир Въча и туристическият път, който трябва да тръгва някъде от стената.




Едва стигам до беседката и дъждът, който цял ден чаках заваля. Вадя дъждобрана, но ме застига бус, натоварен с ягоди и ме качва. Стигаме в Петвар, а моят познат все така ме очаква край пътя. Късно е вече за кафе, а времето не спира да вали и с огромна болка отклонявам милата покана с обещанието да се върна скоро.
После мисля дълго за Петвар и останалите му трима жители, за суровата красота на природата му и се питам дали добрината и човечността ще си отидат заедно с хората тук...

7 коментара:

  1. И всичко това сама?
    --------
    Осиково е изумително село...

    ОтговорИзтриване
  2. Веднъж като се връщахме от Модър към Чурен срещнахме жена(местна от Осиково) която се оплака че предната вечер Мечка е убила теленцето. Гери, благодаря за хубавия пътепис и виртуална разходка. Снимките са чудесни.
    Евгени (http://www.panoramio.com/user/1185215)

    ОтговорИзтриване
  3. Природата е повече от красива.Тя зарежда с положителна енергия, но трудно се живее в това село.Живях 20 години там и не съжалявам.Научих много,но имах и много трудности.Те ме направиха по-силна.Хората са гостоприемни към гостите на селото, но помежду си са злобни( уверявам ви).Ако някой реши да промени стереотипа на живот,голяма част от хората ще го нападнат.Той се превръща в неудобен човек и все ще се намери някой, който да го "смачка".Много от осиковците пият, а жените освен с клюки и сплетни не се занимават с друго."Кефят" се на чуждото нещастие.Клетвите са ежеднение. Лесно избухват и се нападат.Жалко е!Така се губи очарованието на природата!

    ОтговорИзтриване
  4. бил съм там 15 дни хората са много мили и гостоприемни но и много изтормозени от първобитните условия за живот.
    Това място с изгледите които ти предоставя те зарежда с позитивна енергия.
    Пътят до там след отбивката е 15 км. и се взема за час и половина с лека кола.

    ОтговорИзтриване
  5. jivqx tam 9 godini prirodata e 4odesna no xorata ne 4ak tolkova a dnes nau4ix 4e 4oveka s kogoto svarzvax tova mqsto e ne e ve4e mejdu jivite leka mu prast

    ОтговорИзтриване
  6. Туристическата пътека е от комплекс Чилингира,който е около средата на язовира.На табелата пише,че се отива за 1,30часа,обаче ние със снимането разхождането и хапването го взехме двойно.Наистина си заслужава ходенето до Осиково.Особено красива е гледката на язовира отгоре, от високото...

    ОтговорИзтриване
  7. Привет отново - ще допълня че пътя го асфалтираха наскоро след откриването на Цанков камък. /снимка: http://www.panoramio.com/photo/61789125

    ОтговорИзтриване