Родопска приказка в Осиково


Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение.


Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите.


Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция.




Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар.


Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър.


Точно под него пътят извива в ляво и следва беседка с чешмичка. Хапвам набързо обяда си и продължавам за Осиково. Сгушено в Чернатишкия дял на Западните Родопи, на 1200 м надморска височина, то е като бисер за ценителите на девствената природа. Ето го след този завой:



В селото не видях вила за гости, но хората бяха толкова сърдечни, че едва ли ще те оставят без подслон. Кипеше трескав труд.


Освен картофите и животновъдството, населението се препитава с отглеждането на ягоди, а сезонът за тях тъкмо беше започнал. Почувствах се неудобно да се мотам без работа с фотоапарат в ръка, затова изпих набързо една кока кола в кръчмата и поех обратно. Заснемам гледката към язовир Въча и туристическият път, който трябва да тръгва някъде от стената.




Едва стигам до беседката и дъждът, който цял ден чаках заваля. Вадя дъждобрана, но ме застига бус, натоварен с ягоди и ме качва. Стигаме в Петвар, а моят познат все така ме очаква край пътя. Късно е вече за кафе, а времето не спира да вали и с огромна болка отклонявам милата покана с обещанието да се върна скоро.
После мисля дълго за Петвар и останалите му трима жители, за суровата красота на природата му и се питам дали добрината и човечността ще си отидат заедно с хората тук...

Коментари

  1. И всичко това сама?
    --------
    Осиково е изумително село...

    ОтговорИзтриване
  2. Веднъж като се връщахме от Модър към Чурен срещнахме жена(местна от Осиково) която се оплака че предната вечер Мечка е убила теленцето. Гери, благодаря за хубавия пътепис и виртуална разходка. Снимките са чудесни.
    Евгени (http://www.panoramio.com/user/1185215)

    ОтговорИзтриване
  3. Природата е повече от красива.Тя зарежда с положителна енергия, но трудно се живее в това село.Живях 20 години там и не съжалявам.Научих много,но имах и много трудности.Те ме направиха по-силна.Хората са гостоприемни към гостите на селото, но помежду си са злобни( уверявам ви).Ако някой реши да промени стереотипа на живот,голяма част от хората ще го нападнат.Той се превръща в неудобен човек и все ще се намери някой, който да го "смачка".Много от осиковците пият, а жените освен с клюки и сплетни не се занимават с друго."Кефят" се на чуждото нещастие.Клетвите са ежеднение. Лесно избухват и се нападат.Жалко е!Така се губи очарованието на природата!

    ОтговорИзтриване
  4. бил съм там 15 дни хората са много мили и гостоприемни но и много изтормозени от първобитните условия за живот.
    Това място с изгледите които ти предоставя те зарежда с позитивна енергия.
    Пътят до там след отбивката е 15 км. и се взема за час и половина с лека кола.

    ОтговорИзтриване
  5. jivqx tam 9 godini prirodata e 4odesna no xorata ne 4ak tolkova a dnes nau4ix 4e 4oveka s kogoto svarzvax tova mqsto e ne e ve4e mejdu jivite leka mu prast

    ОтговорИзтриване
  6. Туристическата пътека е от комплекс Чилингира,който е около средата на язовира.На табелата пише,че се отива за 1,30часа,обаче ние със снимането разхождането и хапването го взехме двойно.Наистина си заслужава ходенето до Осиково.Особено красива е гледката на язовира отгоре, от високото...

    ОтговорИзтриване
  7. Привет отново - ще допълня че пътя го асфалтираха наскоро след откриването на Цанков камък. /снимка: http://www.panoramio.com/photo/61789125

    ОтговорИзтриване
  8. И аз бях там днес! Страхотно наистина!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад