До Караджов камък

Обичам обиколните маршрути и от светия триъгълник Белинташ - Кръстова гора - Караджов камък, ми липсваше последната точка. Исках за компенсация в един ден да го обходя. Избрах да тръгна от село Мостово, до което се достига по тесен асфалтов път, отбивайки се след с. Червен от главен път Асеновград - Кърджали. Оставям колата в центъра на селото и поемам към каптажа откъдето тръгва пътеката. Времето е облачно с обещания за дъжд и мрачни снимки, но е свежо и пролетно.

Пътеката вие край рекичката и след 20-тина минути започва стръмно изкачване. 

Когато стигам до чешмата, спирам да се освежа. Остават още 15-тина минути катерене до разклона за Кръстова гора, минавайки край аязмо "Очното".

От този разклон, в дясно се стига до Кръстова гора за около 10-тина минути, а аз тръгвам наляво.

Пътят е широк, равен и скоро ме извежда на едно открито място с изглед към Белинташ, Хайдукташ и Караджов камък.

Прекосявам го и скоро навлизам в ДЛС „Кормисош“. Снимам една изоставена ферма навярно и продължавам.

Следва разклонене, на което има червена маркировка за Караджов камък, но в дясно се виждат две ловни хижи и тръгвам към тях, за да се подслоня от застигналия ме дъжд. Кратък престой и за да не се връщам обратно продължавам по тясната пътека, виеща в посоката на Караджов камък и след 20-тина минути лутане достигам заветната цел.

В миналото това място е било олицетворение на света на мъртвите, а днес е защитена местност, създадена с цел опазване на местообитанията на защитени и редки растения и животни. След кратка пауза за опознаване тръгвам обратно по стръмната пътека за Белинташ. Придържам се близо до скалите и си мисля, че никога не бих искала да катеря в обратна посока. След около 40-минутно адско натоварване на глезените за награда пред очите ми се открива Виолетина поляна, сгушена в подножието на Хайдушки камък.

На това вълшебно място не може да не останеш да похапнеш, а си има и място за пекване. В  дясно по камъка пъплеха алпинисти. Лудост някаква. Разпускането ми трае продължително, мислейки, че стръмните долове са останали зад гърба ми. Но когато отново слагам раницата на гръб и тръгвам по пътеката от лявата страна на камъка, разбирам, че съм се лъгала. Отново следва пързаляне по шумата, а дъжда размеква още повече ситуацията. Маркировката лесно се губи в пресечения район, но в краката ми вече се показва махала „Ряката“, която се намира в подножието на Белинташ.

От тук вече поемам по пътя за Мостово, който върви по реката. Слънцето започва да пада с обещание за безоблачно утро. Реката е пълноводна и на места е трудно да се премине и се налага връщане да търся брод.

След около час и половина подскоци по камъни и нагазване се изкачвам до колата си. Беше се стъмнило, а улиците - опустели. Само едно кученце ми помаха с опашка за довиждане.