Есенно на Белинташ





Не съм се качвала на Белинташ повече от десет години. Бях се впечатлила от гледките към махалите долу под скалата и все към тях съм поемала. Един късен следобед реших отново да ги погледна отгоре. През годините Белинташ ставаше все по-популярна дестинация за разходка край Пловдив, и очакването ми да намеря хора горе, дори и късно следобед, се оправда.


До Белинташ се достига по пътя Асеновград – Кърджали, и в края на първото село Червен, вдясно, се отбива за селата Горнослав, Орешец и Три могили. Пътят е тесен, но в сравнително добро състояние. След Орешец има разклон за село Мостово и село Врата. Поема се към Врата, и в края му асфалтовото шосе свършва. Там е добре да се паркира, но може и да се продължи още малко по черния път. Следват се табелите за Белинташ. Разходката трае около 40-50 минути. Денивелацията е около 100 м. На скалата се изкачва по метална стълба, за да ти секне дъхът.


Там отвисоко всеки посвоему споделяше красотата на първите есенни багри. Ето гледка към Чотрова махала.


И към разрасналото се селце Врата.

В издълбаните кръгли отвори хора бяха пускали дребни монети.

Според някои, тези отвори образуват карта на звездното небе. Белинташ е второто най-голямо скално-изсечено светилище в България след Перперек. Но независимо от различните теории за формирането и значението на това място, то е магнетично преди всичко заради красотата на планината и възможността да погледнеш отвисоко и надалече. Като птица!

Коментари

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад