Из мъглите до Мазалат



Отдавна се канех да посетя хижа „Мазалат“. Бях я виждала на много красиви снимки, харесах и името й. За отправна точка на моето пътешествие избрах хижа „Партизанска песен“, която се намира в местността Узана, на 25 км от Габрово. 


Много комфортна и приятна хижа в сърцето на планината на 1210 надморска височина. Тръгнах рано, за да избегна очакваните следобедни дъждове. Следвам червената маркировка. В началото гората е доста изсечена и по пътя има паднали дървета, кално и влажно е. Пътеката качва полека докато ме извежда на било, от което се открива гледка към Шипка и Бузлуджа. После пак навлизам в гората и след около един час се озовавам пред стръмна поляна, в подножието на която има чешма. 


Това е единственото място с вода по пътя. Местността се казва Корита, а надморската височина е 1492 м. Оттук по малка пътечка сред поляната се отбивам от широкия път, който слиза надолу. Маркировката е добра и на практика няма как да се обърка пътеката. Не след дълго отново навлизам в гора. Птиците жизнерадостно пеят, а леката мъгла ме кара да спирам често и да снимам. 


На места слънцето се опитваше да прободе мъглата с дългите си лъчи.


След като излязох от този вълшебен свят, видях табелите на Национален парк „Централен Балкан“. 


Мъглата се сгъстяваше и оттук нататък не се виждаше нищо. Следвах зимната маркировка и не след дълго пред мен се появиха силуетите на хижа „Мазалат“. Скоро заваля силно. Даже прехвърли малка градушка. Спряха тока в хижата. Нямаше обхват и интернет. Беше време за разговори…



Хижата е построена в далечната 1935 г. за една година от инициативен комитет. Строежът се извършва при трудни условия – до обекта има само кози пътеки, по които са се пренасяли строителните материали на ръце и с катъри. Днес я стопанисват млади хора – топло, чисто и приятно е. Долу е столовата, горе са общите спални помещения. Надвечер се извалява и небето се поизчиства. Излизам да се разтъпча и да поснимам. 


Погледът ми се рее на 360 градуса. 


Предбалкана е потънал в облаци, а язовир Копринка сребрее в далечината. 


Хора опъват палатка, после пускат музика и се започват плавни танци. Решавам, че са модни вегани, но докато си бера боровинки, огнището им запушва, а след това замирисва вкусно… Излъгала съм се.
През нощта заваля отново, а утрото беше призрачно. Ниски облаци тичаха през поляната пред хижата и прегръщаха плътно върховете наоколо. 


Излезе вятър и стана студено. Наместих раницата, подготвих дъждобрана и поех обратно.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Мостово до Кръстова гора

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Родопска приказка в Осиково

Червената стена (1501 м)

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад