По Дяволската екопътека

Тази сутрин ниски облаци лазеха около връх Свети Илия на който е изградена площадката за наблюдение „Орлово око“ и дяволски ме зареждаха. След обилната домашно приготвена закуска, напускам любезните си домакини от село Чала, за да се посветя на следващата ми дестинация – Дяволската екопътека. Тя започва  в ляво от пътя между Борино и село Чала. 

Добре обозначена и обезопасена е, но все пак преминаването по нея изисква повишено внимание и подходяща екипировка. Оказва се, че пътеката е много популярна и уединението от вчерашния ден скоро започва да ми липсва. Тя следи река Чатак дере и в началото е равно и живописно.

След около половин час се достига до голям дървен мост до който се намира „златната върба“, или „дървото на късмета“. 

На това място през 50-те години на XX век местен жител открил 157 златни турски монети. След моста следва беседка с множество указателни табели. 

От тук долината силно се стеснява и трасето става по-тежко. След 15-тина минути провиране и катерене се достига до скалният феномен Дяволския мост. 

Представлява скална арка с височина 18 м и ширина на отвора около 6 м. Долу реката тече буйно, а символът на Родопите – силиврякът е навсякъде. 

След множество мостове, стълби, препятствия и много адреналин се достига до Буйновското ждрело, където свършва пътеката. 

Там може да се наеме транспорт за обратно връщане до паркинга.

Времето неусетно е напреднало и аз не стигам до крайната точка защото има едно място, на което искам отново да спра за разходка. 

В късния следобед над язовир Широка поляна небето се ширеше безкрайно и синьо, а вечерният бриз люлееше чашките на цветята…