понеделник, 16 ноември 2015 г.

Снежана

Това е името на горско стопанство в Родопите в близост до язовирите Голям и Малък Беглик. След град Батак се отбива в ляво за град Доспат и като се наближи местност Беглика пак в ляво има малка отбивка за язовир Тошков чарк. Поемам по нея и след около 5 километра стигам до горско стопанство „Снежана“, оставям колата и поемам по черния път край едноименния язовир с водните лилии. 


Разминавам се с двама гъзари с хендсфри зад ушите и тъмни очила, които вероятно не бяха дошли само да се наслаждават на топлото октомврийско слънце. За мое огромно съжаление малкият язовир Снежана е ограден с ограда и на няколко места стърчат предупредителни табели за забранен риболов.

От другата страна на пътя се дипли рехава борова гора, с изоставени постройки. Тук природата е девствено красива. Трудно се снима през телената ограда, но правя няколко опита.


Стигам до стената на язовира, а оградата продължава да ме дразни и решавам да се върна и да продължа разходката си край язовир Широка поляна с надеждата след есенните дъждове да се е понапълнил. Напротив. Беше се превърнал в истинска поляна от която идеше мирис на тиня, а малка рекичка лъкатушеше по дъното му.



Купувам си ръчен хляб от фурната и продължавам с колата още няколко километра надолу по пътя за Доспат и навлизам в местност Слънчева поляна. Тук цареше доста живот за края на октомври. Кемпери, каравани, кюнци димяха, автомобили кръжаха, а малки кипри заливчета се препичаха на слънце.



Гората предлагаше червени боровинки, тук-там черни боровинки, които вече бяха загубили вкуса си и много гъби. Набелязвам си няколко чудесни места за бивакуване за следващото лято и сядам да изпия кафето си сред тишината на този самотен остров.

Следва обратният път, а заливчетата вече изпращаха последните лъчи на отиващото си слънце.


Правя една последна и винаги задължителна спирка на величествената стена на Голям Беглик и потъвам в сенките на боровете.


Няма коментари:

Публикуване на коментар