Червената стена (1501 м)

За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за цветни есенни снимки все повече намаляваха. И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват. Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам.

Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията.

Поемам в дясно по широк коларски път, който вие край върховете и постепенно ме изкачва до връх Червената стена.

По пътя цари изобилие от гъби и шипки. Слънцето приятно напича и след час и половина неусетно стигам предупредителната табела за пропаст на върха. Той е отвесно отсечен от запад и при залез розово обагрените му скали пламтят и от там идва името му.

За съжаление се оказвам само няколко метра над мъглата и гледките са потънали в белота.

Обзема ме чувство на безтегловност.



Следобедното слънце натежава и мъглата започва да се издига, та по обратния път често потъвах в нея.



Исках да отскоча и до пещерата Добростански бисер за която чух, че се облагородява и даже имало построен пункт за продажба на билети. За да спестя време реших да продължа с колата по пътя до хижа „Марциганица“, и от там за 20-тина минути да стигна до пещерата, но хижата се оказа частна собственост и пътят до нея беше блокиран. Развали ми се настроението защото трябваше да прегазя шубраците, за да стигна до изходната точка за пещерата и се отказах.

Тръгнах си обратно, а мъглата отново ме пресрещна. Беше стигнала до параклиса и загадъчно го обгръщаше, та отново ме накара да спра да го снимам.

Следваше пълно потапяне в мъглата и тежката сивота на града...

Коментари

  1. Velikolepno. Fantastichno i prikazno. BRAVO

    ОтговорИзтриване
  2. Браво Гери!
    Сродна душа си. Аз снимам, но с очите си.
    Здраве и прекрасна 2016-а година ти пожелавам.
    Давид Ангелаков
    Давид Ангелакова

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за пожеланията, Давид! Важното е, да можеш да почувстваш красотата със сърцето си. Весели празници и успешна нова година!

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад