вторник, 21 юли 2015 г.

Да попаднеш в Кестен


Отдавна исках да отида до Водни пад. Хареса ми името като разглеждах веднъж картата. Бягайки от жегата и задръстването по пътя Асеновград – Смолян заради събора в Рожен този уикенд, реших да мина през Девин и по обяд пристигнах в Триград. Бях ходила до ждрелото и пещерата Дяволското гърло, но до Триград никога. Не е град, а си е село, но името му идва от там, че селото било разрушавано и градено три пъти. Посрещна ме сърдечно засмяна и отрудена родопчанка. Албена се нарече. Там улиците нямат имена. За улеснение на туристите, в центъра на селото има табела със снимки на къщите за настаняване и под всяка са изписани координатите й. И тук беше навалица, така че  побързах да оставя багажа си и да потърся уединение. Продължих с колата на юг и след няколко минути асфалтовия път свърши и се озовах на кръстопът. В ляво табелата сочеше Жребево – 500 м и къщите се виждаха, а в дясно – Кестен, 4 км. И така нямах друг избор. Оставих колата си и тръгнах за Кестен. Мислех, че някъде ще има отбивка за Водни пад. 


Пътят беше черен, широк и утъпкан, подготвен за асфалтиране. Виеше край река Кестенска, приток на Въча, която беше оформила тясна и живописна долина. Край пътя цареше изобилие от жълт равнец, мащерка и лопен, а слънцето жареше. Не бързах за никъде. Събирах цветя с обектива си. И така неусетно в далечината съзрях постройки. 



Бяха селскостопански. Мъж събираше сено за добитъка си. 



Ето я и табелата, а след завоя е селото. 




Сгушено в планината на 1300 м надморска височина все още дишаше. 



Имаше детска площадка, хоремаг и около 70 души население. Тук всички работеха. 



Дори и магаретата. 



И даже трудно се разминаваха по тесните улици. Но усмивка и поздрав имаше дори и за скитащ се безделник като мен. 
Слънцето започна да пада и поех по обратния път. 



Човекът вече беше натоварил сеното, а слънцето топло огряваше цъфналите поляни.

От планината идеше прохлада, и царството на сенките се възнасяше.


Няма коментари:

Публикуване на коментар