Да попаднеш в Кестен


Отдавна исках да отида до Водни пад. Хареса ми името като разглеждах веднъж картата. Бягайки от жегата и задръстването по пътя Асеновград – Смолян заради събора в Рожен този уикенд, реших да мина през Девин и по обяд пристигнах в Триград. Бях ходила до ждрелото и пещерата Дяволското гърло, но до Триград никога. Не е град, а си е село, но името му идва от там, че селото било разрушавано и градено три пъти. Посрещна ме сърдечно засмяна и отрудена родопчанка. Албена се нарече. Там улиците нямат имена. За улеснение на туристите, в центъра на селото има табела със снимки на къщите за настаняване и под всяка са изписани координатите й. И тук беше навалица, така че  побързах да оставя багажа си и да потърся уединение. Продължих с колата на юг и след няколко минути асфалтовия път свърши и се озовах на кръстопът. В ляво табелата сочеше Жребево – 500 м и къщите се виждаха, а в дясно – Кестен, 4 км. И така нямах друг избор. Оставих колата си и тръгнах за Кестен. Мислех, че някъде ще има отбивка за Водни пад. 


Пътят беше черен, широк и утъпкан, подготвен за асфалтиране. Виеше край река Кестенска, приток на Въча, която беше оформила тясна и живописна долина. Край пътя цареше изобилие от жълт равнец, мащерка и лопен, а слънцето жареше. Не бързах за никъде. Събирах цветя с обектива си. И така неусетно в далечината съзрях постройки. 



Бяха селскостопански. Мъж събираше сено за добитъка си. 



Ето я и табелата, а след завоя е селото. 




Сгушено в планината на 1300 м надморска височина все още дишаше. 



Имаше детска площадка, хоремаг и около 70 души население. Тук всички работеха. 



Дори и магаретата. 



И даже трудно се разминаваха по тесните улици. Но усмивка и поздрав имаше дори и за скитащ се безделник като мен. 
Слънцето започна да пада и поех по обратния път. 



Човекът вече беше натоварил сеното, а слънцето топло огряваше цъфналите поляни.

От планината идеше прохлада, и царството на сенките се възнасяше.


Коментари

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад