Перистера – крепостта на гълъба



След дългата зима най-после слънцето се усмихна. Избирам бързо посоката, а обектите отдавна бях набелязала. Само след час пристигам в Пещера и търся указателната табела за крепостта Перистера. И тя е в самото начало на града, след отбивката за манастира „Св. Спас“. Спирам на пустия паркинг, взимам билетче за вход и се отправям по каменните стъпала нагоре към крепостта. Зелено и цветно е. Люляците са нацъфтели и те канят с аромата си да отдъхнеш в някоя от красивите дървени беседки и да се полюбуваш на града от високо.


Но сърце не трае и предпочитам да вляза в крепостта.



Предполага се, че е възникнала в началото на IV век от новата ера върху древно тракийско светилище. Издигната на хълма Света Петка, тя е уникална с това, че две от 6-те й кули са били църкви. Така освен основното си предназначение те са осигурявали и духовната защита на крепостта.



В най-високата част от хълма са струпани камъни, един от които е оприличен на гълъб. Има и легенда за произхода на името и тя разказва как през 313 г. когато във Византия било разпространено християнството, местните хора трябвало да решат на кой от хълмовете да изградят своята църква. И докато се чудели, от хълма Света Петка литнало в небето ято гълъби...




Една от кулите е превърната в музей. На първия етаж са изложени експонати от разкопките, а на втория може да пробвате стрелба с лък, да размахате меч или да се дегизирате като воин.



Следващият обект в района, който съм набелязала е пещерата Снежанка. Не са ми страст пещерите, но като един от 100-те национални туристически обекта ми е срамно че още не бях я посетила. На няколко завоя след Пещера в посока гр. Батак в ляво от пътя отбивам и разбирам, че свлачище е затворило пътя за пещерата.



Има маркирана туристическа пътека, която върви край реката, а после се отбива по десния хребет на долината и следва изкачване. Скоро пътеката ме изведе на пътя и след 2.5 км се озовавам на паркинга от който тръгва еко пътеката до пещерата. Тя е с дължина 830 м и се изкачва за около 25 минути, като по пътя за настроение са сложени указателни надписи от рода на „още малко“, „вижда се“ и по-бавно“.



Входът за пещерата е 5 лв. за възрастни, а групите тръгват на всеки час. Аз успях да се пласирам в 15.15 ч. Докато чаках да вляза си взех кафе от автомат и си ударих печат в туристическата карта. Разходката в пещерата продължава около 30 минути. Тя била открита случайно през зимата на 1961 г. и е наречена така заради белотата си.



Тя не е била обитавана в миналото, няма стенописи или заровени предмети. В средата на пещерата има кръгли огнища, които свидетелстват, че е била временно убежище. Дълга е само 145 м, но е изключително богата на пещерни образувания. Най-дългият сталактит е 1,27 м, а най-красива е Вълшебната зала където една от фигурите е оприличена на Снежанка от приказките, която среща своя годеник, а под нея два сталагмита наподобяват на джуджета, които гледат към нея в очакване.



Поемам обратно надолу като не пропускам да се отбия от пътя при първата беседката за да погледна панорамата към околните върхове. Отбивката е само няколко крачки, а гледката си заслужава.



В района има още много пещери, а една от тях се нарича Юбилейна, но не е отворена за посещения. Тя също била много красива и дълга 814 м, като в миналото са правени опити за нейното облагородяване. Съдейки по множеството табели за проекти в района, скоро може да дойде и нейният ред.

Коментари

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Баташки Снежник (2082 м)

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад