четвъртък, 19 септември 2013 г.

Бегликташ

Кратката ми ваканция се изниза като топъл хляб в неделя. Взела всичкото слънце, напускам къмпинг "Делфин" в късния септемврийски следобед. Бързам в навалицата към дома, но една табела преди Приморско ме изкушава за още едно малко приключение. Бегликташ, 8 км. Влизам в Приморско и следя табелите. След някакъв къмпинг, претъпкан с народ, пътят се отправя през горист район. Недалеч от шосето съзирам сърна с малкото си да пасат кротко.
Озовавам се пред табела след която следва километър черен път до тракийското мегалитно светилище, но решавам да продължа с автомобила си поради липса на време. В края на прашния път е ситуиран пункт на който заплащам 2 лв. вход и получавам чернобяло ксерокопие в омачкан джоб за пътеводител. Освен това ме предупреждават, че на излизане трябва да го върна и ако искам мога да си закупя срещу 1 лв. цветна диплянка. За първи път виждам подобно нещо - рекламен материал назаем и за продан. Според мен така не се развива туризъм. Спомних си, че когато посетих Ягодинската пещера срещу скромната такса вход получих беседа и календарче за спомен.


Отщя ми се да разглеждам. Но иначе мястото изобилстваше от посетители. На снимката долу вдлъбнатия камък символизира "окото на Хорус".



След светилището пътят се отправяше към морето и църквата "Св. Параскева". Не стигнах до там. Просто си набелязах още една цел за следващото лято...

Няма коментари:

Публикуване на коментар