Баташки Снежник (2082 м)



Като се позамисля, върхове в Родопите не бях изкачвала. И понеже представите ми за тях бяха като обрасли с борове била, Баташки Снежник надмина всичките ми очаквания.
От с. Нова махала има маркиран път, като времето за изкачване е 4 часа и 3 часа за слизане. Видя ми се доста за ноемврийски ден и се опитах да поскъся времето, приближавайки се максимално с кола. След с. Нова махала има горско стопанство и от там има отбивка за Девин, но пътят е доста разбит. Поемам по него и след няколко километра внимателно шофиране стигам до панорамата към село Фотиново.





Естествено спирам да поснимам и след още километър най-много стигам до река Гашня и оставям колата на това място, за да продължа пеша.



Общо взето пътят до върха изглежда така и на практика няма голяма вероятност да се обърка. В началото се върви по долината на реката, срещу течението й, и след няколко минути се стига една поляна на която два ръкава на реката се срещат.



Тръгвам по десния път и скоро започва по-стръмно изкачване. Стигам до платовидна местност с разорана нива и вървя от дясната й страна.



После пътя отново влиза в залесена местност и пак тръгва нагоре към поредното било. Изкачвам се и съжалявам, че времето вместо към слънце отива на дъжд, а Рила и Пирин тънат в светлина.



Пътят отново се заравнява и точно когато започва да слиза надолу, пак в дясно тръгва друг право нагоре и мисля, че това е върха. Растителността е все по-ниска, скелети на изгорели дървета са пръснати навред.





След като изкачвам и това било, гледките стават неповторими. Бързам по пътя, виещ към върха, за да се открие пред очите ми чудесен изглед към язовир Батак.



В далечината се виждат Велинград и Ракитово, седловината Юндола, а над нея като приказни декори галят облаците върховете на Рила. На юг – Пирин, на север – Стара планина, всичко е като на географска карта.



Разписвам се в „книгата за гости”, която стои в пирамидата на върха и дочаквам слънцето да пробие плътната облачност, за да поснимам.



Небето се избистря и открива перестите си облаци, за да изпратят залязващото слънце.



Пресрочвам времето за върха с час и поглеждайки часовника си, установявам, че е крайно време да се връщам обратно. Качих се за малко повече от два часа спокойно ходене и слязох за час и петдесет минути.



Исках да хвана и залеза над панорамата, но виждайки че няма да успея, се задоволих да поснимам пурпурните върхове, отразяващи се в локвите на пътя...

Коментари

  1. Blagodaria ti za hubavata i oshte cvetna esenno-zimna razhodka Geri. V ochakvane sam na sledvashtata poredica belosnejni snimki.

    ОтговорИзтриване
  2. Ima li grupa ot hora,koito se organizirat i pravqt nqkakuv prehod.

    ОтговорИзтриване
  3. Здравей! Всеки по-голям град си има туристически дружества, които ежеседмично организират преходи. Това е най-лесният начин да намериш компания за планината. Също така от туристическите форуми могат да се намерят съмишленици, а и много информация за места, хижи, разстояния и т.н. Успех!

    ОтговорИзтриване
  4. Върхът е изключително панорамен, определено си струва километрите пеша.

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От село Мостово до Кръстова гора

До Караджов камък

Червената стена (1501 м)

Родопска приказка в Осиково

Три могили - Бор - Изворово

Мумджидам

Голяма Сюткя (2186 м)

До язовир Домлян и назад