сряда, 19 януари 2011 г.

Околности


Дните започнаха да растат, но все още не са достатъчни за предприемане на по-далечно еднодневно пътуване. Шетам из околностите на Пловдив и не намирам за интересни разходките си, за да ги споделя в блога си. Напоследък започнах да забравям и фотоапарата си у дома, та се стреснах от летаргията и реших да драсна някой ред все пак.


На около 15 км от Пловдив и на 4 км от гр. Куклен в Чернатишкия дял на Западните Родопи се намира манастира "Св. Безсребърници Козма и Дамян". Манастирът разполага с хотелска част, 2 църкви - "Св. Козма и Дамян" (XV в.) и "Св. Благовещение" (средата на XX в.), а в близост се намира и аязмо с лековита вода. Вярва се, че изворът лекувал душевно болни. В старата църква са запазени чифт окови, с които са прикрепвали болните към пода, за да намерят изцеление. Също така има поверие, че ако болен подържи оковите или ги допре до болното си място, ще се излекува. Основан е по времето на Втората българска държава под името "Св. Врачове" и чества своя празник на 29 юни, Петровден, а празненствата продължават 3 дни. Около манастира изобилстват местата за пикник, някои от които и днес са заети, а дървената кръчмичка с димящо коминче неустоимо ме привлича да изкача стъпалата и да прекрача прага й.


Но аз устоявам и поемам по тесния асфалтов път, който не след дълго изкачва билото, минава край параклисче, блажено обляно от зимното слънце и продължава за село Гълъбово.


Редят се слънчеви гледки, а околните била и първите къщи на селото тънат в мъгла.


Овчар е изкарал стадото си на паша. И за тях този ден е като подарък.


Искаше ми се да вляза в Гълъбово и от там с автобуса да се прибера в Пловдив, но колата ме чакаше на паркинга пред манастира.


Поех по обратния път, кроейки обиколни маршрути за идните топли дни...

Няма коментари:

Публикуване на коментар