сряда, 15 септември 2010 г.

С лодка по Велека


Устието на река Велека е най-младият резерват в България. Създаден е през 1994 г. с подкрепата на княжество Монако с цел опазването на редки животински и растителни видове. Реката извира в Турция, близо до границата с България и преминава през Странджа планина, за да се влее в Черно море чрез красивия си естуар.


Във водите на Велека са установени около 30 вида риби. Някои са включени в Червената книга на България като речната змиорка (Anguilla Anguilla), която нямах късмет да видя. Но ето един друг застрашен от изчезване воден обитател - каспийската блатна костенурка (Mauremys rivulata).


Особена пищност на водната повърхност придават жълтите водни лилии (Nuphar lutea) или жълто бърдуче.


При създаването на защитената местност от него били останали само 1 - 2 туфи, тъй като местните хора масово го събирали за направата на лековита отвара срещу рак.


За щастие неговата популация днес е възстановена.


Лодката се носи плавно срещу теченето сред лонгозната гора, а насреща се откроява връх Папия (502 м) - най-високият връх на Странджа на българска територия.


Елша, планински ясен, бряст, черна топола, тритичинкова върба, орех и др. са част от гъстата растителност край бреговете на Велека.


Средната дълбочина на реката тук е 5-6 метра, а най-дълбоката точка е под моста по който минава пътят Ахтопол - Резово - около 10 м. След 7 - 8 км надолу по устието правим завой и се връщаме обратно към северния плаж на Синеморец.


Силният вятър откъм морето е затлачил с пясък естуара на реката.


Млади ентусиасти с голи ръце се опитваха да изгребат пясъка и да срещнат отново реката с морето. Други удържаха вятъра в прегръдка...

Няма коментари:

Публикуване на коментар