вторник, 27 април 2010 г.

Връх Богдан (1604 м)


Въпреки мрачните прогнози, след кратка справка в нет-а реших да поема към най-високата точка на Средна гора. Разполагах с един ден и се чудех от коя страна да се кача. Избрах маршрут през с. Старосел - туристически комплекс "Бяло камъне" - хижа "Чивира". До Старосел с колата добре, но на моята карта 15-те километра до хижа "Чивира" бяха обозначени като черен път, а оскъдната информация в мрежата го описваше като "удобен". Реших да рискувам като пътя до "Бяло камъне" беше поносим, даже на места асфалтиран, но след това се превръщаше в наистина удобен, но за офроуд. Не го препоръчвам на тези, които не притежават джип или мотор, а си щадят возилата. На хижа "Чивира" имаше голяма туристическа група, която направо ми изръкопляска за усилието да се довлека с колата до горе. В хижата не предлагаха нищо за консумация, затова смотах набързо един сандвич и се отправих към върха.


Пътеката тръгва непосредствено зад хижата и е добре маркирана, като в началото минава през вековна букова гора.


Голяма част от дънерите на дърветата бяха старателно подписани от "природолюбители".


След неголямо изкачване пътеката ме извежда на билото, което бе покрито с обгорели пасища, тук-там сняг, а на места се бяха образували малки езерца.


При хубаво време биха се открили чудни гледки към Стара планина и Горнотракийската низина, но за мое съжаление времето не беше с мен. На запад, обвит в тъмни облаци се извисяваше втория по височина средногорски връх Бунай (1572 м). Следвах зимната маркировка за хижа "Богдан", разположена в западното подножие на върха и знаех, че някъде трябва да я напусна, за да се отправя към него. Може би е имало стрелка, но не съм я видяла и след като пътеката навлезе отново в гората се усетих, че нещо не е наред и се наложи да се върна.


Връх Голям Богдан се намира сред живописна горичка на една малка поляна с минзухари. И тук ме свари дъжда.


Тръгнах обратно. Дъждът беше ситен, набиващ, а като излязох отново на открито казах "здравей" и на вятъра. Ускорих крачка и за около час след леко залитане от пътеката слязох в хижата. Там групата вече пееше, а мен ме очакваше една продължителна битка с каменната настилка и тъмнината...

Няма коментари:

Публикуване на коментар