Моето есенно дежавю

От
Ряката е махала на село Мостово, Асеновградско. Обичам да идвам тук през есента, но тази закъснях. От Пловдив се стига за около час. Оставям колата в началото на село Мостово, до параклиса, и тръгвам по пътя надолу към реката. През есента няма вода, а долината е тясна и равна. По принцип по тази дестинация съм срещала предимно ловци и мотористи, но този ден доста туристи я бяха предпочели за сбогуване с есента.


След около час спокойно ходене се виждат и първите къщи. Около селото има още пет махали – Чуката, Чотрова, Курджувци, а Кабата и Врата са малки селца, които развиват селски туризъм.



От тук има маршрути за Караджов камък, Виолетина поляна, Кръстова гора и Белинташ.



Първият сняг беше вече паднал и попарил есента. Добитъкът кротко пасеше на слънцето, а то бързаше да се скрие зад хълмовете...

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Мостово до Кръстова гора

От
Изображение
Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото. Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест...
Прочетете още

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От
Изображение
Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх...
Прочетете още

Лястовичи вир

От
Изображение
Открих го от втория път. Може би, и с други е било така. Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо. В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“. До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица. Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна. Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й. Следва място за от...
Прочетете още

Три могили - Бор - Изворово

От
Изображение
В един топъл октомврийски предиобед се озовах край Белинташ в търсене на есента. Имах намерение да походя из съседните махали, но табелката за село Три могили този път ме изкуши и накара да натисна газта и да продължа по черния път. Оказа се, че пътят никак не е лош, а след няколко завоя се откри чудесна гледка към хълма Белинташ и махалите под него. Пътят стана панорамен и меките била на Източните Родопи галеха погледа ми. След 6-7 километра стигам до разклона за трите села и оставям колата, за да се поразтъпча. Първо поех към село Бор - опънало се на припек, състоящо се от няколко махали с порутени къщи, всяка вкопана до скала. Къщите на хората и тези за добитъка си приличаха. На северозапад е Сини връх. Правя панорамна обиколка на селото, снимам към Изворово, което на практика се явява махала на Бор, и към Три могили. Чуват се изстрели, кучешки лай и джипове. Наблизо е ловно стопанство “Кормисош”. Поемам по черния път за Три могили и след още 5-6 километра...
Прочетете още

Край пресъхналия язовир Широка поляна

От
Изображение
Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места. Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати. Малки рекички се провираха едва към вътрешността.  Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места. Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гле...
Прочетете още

Мумджидам

От
Изображение
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи, скътана дълбоко в гънките на планината, махала Мумджидам бавно гасне. С надеждата да поснимам мъглите на отиващата си есен, този уикенд станах по-рано и се отправих нататък. След Асеновград, в посока Кърджали, в края на село Червен отбивам за село Три могили. Предстоят 30 км по тесен планински път, като до село Врата той е асфалтиран, а следващите 12 километра са по черен път, и те ми отнемат около час. Тук ловците са повече от туристите. Наблизо е резервата Кормисош. Паркирам в центъра на Три могили и леко се връщам по пътя, за да хвана пътеката за махала Мумджидам. Има маркировка в синьо. Следва изкачване в борова гора. Влажно е, а въздухът е толкова чист. Набирам височина и излизам на открито място с изглед към Гуне махала, която едва се различава в мъглата. Вървя по тясна пътека, а под мене тъмнеят стръмни дерета. Пътеката е добра, а маркировка има на възловите места. Следя я внимателно, защото не е трудно да се загуби човек по ...
Прочетете още

Лилково – близко и далечно

От
Изображение
Само на 36 километра от Пловдив и на 1480 м надморска височина, село Лилково е толкова близо и толкова далеч от града. Далеч е заради пътя, който от години чака да бъде асфалтиран. Тук няма механи и къщи за гости – само вили и обезлюдяващи домове. Но пък има дивна природа. И това ми стига за презареждане. Спирам на центъра до каменната църква „Свети Архангел“. Срещу нея е хоремага, а до нея – кметството – лъснато и измазано.  Поемам по пътя за хижа Персенк с идеята да се разтъпча в района. Пътят е широк горски, леко катерещ и много приятен. Отбивам се на заслон Модър за обяд и след това поемам на дясно. Пътят пак е широк, облачно е и прикапва от време на време, гората е иглолистна и на места изключително гъста. Минавам край връх Белия камък (1736 м) от който се открива гледка към Лилково. Междувременно облаците са изтънели и слънцето се показва. Спирам по-често да снимам, а и малините край пътя са в изобилие. Есенните минзухари са нацъфтели. Намирам си и н...
Прочетете още

Родопска приказка в Осиково

От
Изображение
Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под...
Прочетете още

Язовир „Голям Беглик“

От
Изображение
Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам. Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден. Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения... И всеки път ми е трудно да си тръгна...
Прочетете още

До язовир Домлян и назад

От
Изображение
Не съм почитател на риболова, нито на водните спортове, но обичам язовирите, особено тези в планините. Отдавна се канех да намина и в тази посока да пощракам, представяйки си го скътан в подножието на Средна гора, а като заснежени кубета над нея, бълвайки облаци да надничат старопланинските ридове. И очакванията ми се оправдаха в пъти. Реших да стигна до язовира не по царския път - Пловдив - Карлово и да кривна в желаната посока от село Баня, а да мина през Раковски и Брезово, да пресека сърцето на Сърнена Средна гора и да се върна през с. Баня. Но красотата на селцата, потънали в зеленина ме накараха да се върна обратно, за да се насладя отново на гледките и по заник. Тръгнах по обед, слънцето жареше и нямах търпение да се добера до планината. След с. Зелениково поех отбивката за село Бабек и Свежен. Пътят е хубав и пуст. След Бабек те наляга чувството за пълно потапяне. Село Свежен очарова с девствената си природа, старите къщи и реставрирани такива за гости. Следв...
Прочетете още