Лястовичи вир
Открих го от втория път. Може би, и с други е било така.
Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо.
В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“.
До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица.
Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна.
Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й.
Следва място за отмора.
Реката е на пресъхване и се чудя дали ще има водопад, но за щастие следват множество вирчета, които ми вдъхват известен кураж.
Още десетина минути и стрелка ми показва издълбаните отвесни стъпала, по които трябва да сляза до реката. В началото изглежда стръмно, но след това пътеката плавно се спуска до реката и после дъхът ми спира...
Водопадът лежерно се спускаше във вира, а обедното слънце се прокрадваше през гъстата шума, за да стопли първите паднали във водата есенни листа...
Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо.
В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“.
До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица.
Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна.
Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й.
Следва място за отмора.
Реката е на пресъхване и се чудя дали ще има водопад, но за щастие следват множество вирчета, които ми вдъхват известен кураж.
Още десетина минути и стрелка ми показва издълбаните отвесни стъпала, по които трябва да сляза до реката. В началото изглежда стръмно, но след това пътеката плавно се спуска до реката и после дъхът ми спира...
Водопадът лежерно се спускаше във вира, а обедното слънце се прокрадваше през гъстата шума, за да стопли първите паднали във водата есенни листа...
Коментари
Публикуване на коментар