Да поскитаме заедно

Тази година все още не бях се събуждала край язовир Широка поляна. А лятото се изнизваше. Синоптиците обещаваха летни температури през уикенда и в събота по обяд вече бях готова за път. Пловдив – Пещера – Батак и преди язовир Батак отбивам за Доспат и се потапям в красотата на планината. Минавам стената на язовир Голям Беглик и нещо ме жегва в сърцето. Ами Синия залив? Няма ли да го видя тази година? Няма начин да го пропусна когато съм толкова близо. Паркирам при отбивката за местност Чатъма и тръгвам пеша по черния път към залива. Уж набързо, само да го снимам и пренебрегвайки тъмните облаци, оставям раницата с екипировката в колата. Задъхана стигам до залива – мрачен и пуст. Вдигнали са се палатките, само малко боклук и ето ги първите капки. Спринтирам обратно. Над мене вали и трещи. Притъмнява и при първа възможност се спускам до язовира, за да го снимам. То мокър от дъжд вече не се бои. Изваля се след час, а аз съхна в колата, пътувайки за язовир Широка поляна. Там им...

Това е името на горско стопанство в Родопите в близост до язовирите Голям и Малък Беглик. След град Батак се отбива в ляво за град Доспат и като се наближи местност Беглика пак в ляво има малка отбивка за язовир Тошков чарк. Поемам по нея и след около 5 километра стигам до горско стопанство „Снежана“, оставям колата и поемам по черния път край едноименния язовир с водните лилии.  Разминавам се с двама гъзари с хендсфри зад ушите и тъмни очила, които вероятно не бяха дошли само да се наслаждават на топлото октомврийско слънце. За мое огромно съжаление малкият язовир Снежана е ограден с ограда и на няколко места стърчат предупредителни табели за забранен риболов. От другата страна на пътя се дипли рехава борова гора, с изоставени постройки. Тук природата е девствено красива. Трудно се снима през телената ограда, но правя няколко опита. Стигам до стената на язовира, а оградата продължава да ме дразни и решавам да се върна и да продължа разходката си край язовир Широк...

По традиция всяко лято къмпингувам край водите на язовир Голям Беглик. Не нося въдица, но ми харесва да се будя до водата и да се наслаждавам на утринните изпарения. През 2013 г. публикувах снимки на това вълшебно място , но тази година поради изпускане водите на язовира, изглеждаше призрачно. Някои от ръкавите му липсваха, островчета бяха станали полуострови. Стърчаха дънери. Красивият залив на река Батлъбоаз бе зелена морава, а тя немощно лъкатушеше към отдръпналия се язовир. Самотен понтон дремеше на слънцето. Вървях по каменистите склонове на Беглика и ми се искаше да го обходя. Сега поне беше възможно без да се откъсваш от него. Сухото лято беше оглозгало бреговете и показало тайните му...

Измуших се от топлото легло и побързах да нагазя в скрежта. Утрото беше мразовито, а въздухът ободряващо свеж. Небето бледнееше и скоро слънцето погали билото и спусна дългите си лъчи над язовир Батак. Беше посвил водите си, а край островчето се прокрадваше лека, морава мъгла. Ято птици ме усети отдалече и с крясъци отлетя навътре в язовира. Вървях по замръзналата земя и се опитвах да си взема за спомен малко от хладната красота на утрото. Когато слънцето се изкачи високо, скрежта се стопи и земята започна да лепне по обувките ми. Чакаше ме още доста път. Затова запалих колата и поех към Доспат. Първата ми спирка беше естествено на стената на язовир Голям Беглик - все така величествен опъваше замръзналите си води под зимното слънце. Следваше язовир Широка поляна. Поразходих се край вкочанените  му ръкави. Нямаше гъбари и къмпингари - само величествени борове, оголени и заскрежени камъни. Ледът стенеше като речно чудовище - единствения нарушител на царствен...

Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам. Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден. Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения... И всеки път ми е трудно да си тръгна...