Да поскитаме заедно

Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места. Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати. Малки рекички се провираха едва към вътрешността.  Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места. Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гле...

Стопли се изведнъж. Докато се наканя да снимам зимни панорами в подходяща за целта дестинация, в равнината дойде пролетта. И така, в слънчевия уикенд, поех към язовир Доспат. Този път реших да се установя откъм Сърница. И тук застрояването върви с пълна сила – изобилие от хотели, строежи и оградени частни имоти. Измъквам се рано от топлото си легло, за да дочакам изгрева край замръзналите води на язовира. Нивото му е доста ниско, а снегът е твърд и е леко за ходене. В далечината към град Доспат безоблачното небе розовееше. Харесвам си една лодка, заседнала в леда и тъпча наоколо. Мина седем и слънцето се усмихна над билото. За миг плъзна златистите си лъчи по вкочанената повърхност на водоема. Стана топло, а ледът започна да стене. Поех край язовира в търсене на други интересни обекти. Разлаях кучета. Кей, останал далеч от брега, се подава изпод снега. Величествени борове спускат дългите си сенки, а камъните оформят снежни вълни. Слънцето бързо се издига висо...

По традиция всяко лято къмпингувам край водите на язовир Голям Беглик. Не нося въдица, но ми харесва да се будя до водата и да се наслаждавам на утринните изпарения. През 2013 г. публикувах снимки на това вълшебно място , но тази година поради изпускане водите на язовира, изглеждаше призрачно. Някои от ръкавите му липсваха, островчета бяха станали полуострови. Стърчаха дънери. Красивият залив на река Батлъбоаз бе зелена морава, а тя немощно лъкатушеше към отдръпналия се язовир. Самотен понтон дремеше на слънцето. Вървях по каменистите склонове на Беглика и ми се искаше да го обходя. Сега поне беше възможно без да се откъсваш от него. Сухото лято беше оглозгало бреговете и показало тайните му...

Не съм почитател на риболова, нито на водните спортове, но обичам язовирите, особено тези в планините. Отдавна се канех да намина и в тази посока да пощракам, представяйки си го скътан в подножието на Средна гора, а като заснежени кубета над нея, бълвайки облаци да надничат старопланинските ридове. И очакванията ми се оправдаха в пъти. Реших да стигна до язовира не по царския път - Пловдив - Карлово и да кривна в желаната посока от село Баня, а да мина през Раковски и Брезово, да пресека сърцето на Сърнена Средна гора и да се върна през с. Баня. Но красотата на селцата, потънали в зеленина ме накараха да се върна обратно, за да се насладя отново на гледките и по заник. Тръгнах по обед, слънцето жареше и нямах търпение да се добера до планината. След с. Зелениково поех отбивката за село Бабек и Свежен. Пътят е хубав и пуст. След Бабек те наляга чувството за пълно потапяне. Село Свежен очарова с девствената си природа, старите къщи и реставрирани такива за гости. Следв...

Да се събудиш сред росата под високите борове, вплели клони в тишината на новия ден, е вълнуващо. В началото малко тежат очите от проточилия се мохабет край огъня с пекана пържолка и домашна ракийка, но след няколко крачки в тревата, вдишвайки влажния въздух чувстваш, че се раждаш отново. Широка поляна е язовир във Велийшко-Виденишкия дял на Западните Родопи, на 1500 м надморска височина и е част от Баташкия водносилов път в който влизат още язовирите Доспат, Голям Беглик (Васил Коларов), Малък Беглик, Тошков чарк, Батак. Отстои на 30 км от гр. Батак и на 20 км от гр. Доспат. Лесно достъпен, разположен сред борова гора, с множество ръкави, той е предпочитано място от любители на къмпинговия туризъм, рибари и гъбари. Небето беше бледо, а в сумрака сред боровете се мяркаха силуетите на първите рибари. Над водата се стелеха сутрешни изпарения, които придаваха особена призрачност на пейзажа. Семейство патици се отдели от брега и заплува безмълвно навътре. Небето порозовя и след малко през ...