Да поскитаме заедно

Тази година все още не бях се събуждала край язовир Широка поляна. А лятото се изнизваше. Синоптиците обещаваха летни температури през уикенда и в събота по обяд вече бях готова за път. Пловдив – Пещера – Батак и преди язовир Батак отбивам за Доспат и се потапям в красотата на планината. Минавам стената на язовир Голям Беглик и нещо ме жегва в сърцето. Ами Синия залив? Няма ли да го видя тази година? Няма начин да го пропусна когато съм толкова близо. Паркирам при отбивката за местност Чатъма и тръгвам пеша по черния път към залива. Уж набързо, само да го снимам и пренебрегвайки тъмните облаци, оставям раницата с екипировката в колата. Задъхана стигам до залива – мрачен и пуст. Вдигнали са се палатките, само малко боклук и ето ги първите капки. Спринтирам обратно. Над мене вали и трещи. Притъмнява и при първа възможност се спускам до язовира, за да го снимам. То мокър от дъжд вече не се бои. Изваля се след час, а аз съхна в колата, пътувайки за язовир Широка поляна. Там им...

Измуших се от топлото легло и побързах да нагазя в скрежта. Утрото беше мразовито, а въздухът ободряващо свеж. Небето бледнееше и скоро слънцето погали билото и спусна дългите си лъчи над язовир Батак. Беше посвил водите си, а край островчето се прокрадваше лека, морава мъгла. Ято птици ме усети отдалече и с крясъци отлетя навътре в язовира. Вървях по замръзналата земя и се опитвах да си взема за спомен малко от хладната красота на утрото. Когато слънцето се изкачи високо, скрежта се стопи и земята започна да лепне по обувките ми. Чакаше ме още доста път. Затова запалих колата и поех към Доспат. Първата ми спирка беше естествено на стената на язовир Голям Беглик - все така величествен опъваше замръзналите си води под зимното слънце. Следваше язовир Широка поляна. Поразходих се край вкочанените  му ръкави. Нямаше гъбари и къмпингари - само величествени борове, оголени и заскрежени камъни. Ледът стенеше като речно чудовище - единствения нарушител на царствен...

Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам. Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден. Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения... И всеки път ми е трудно да си тръгна...

Плажът Иракли попада в едноименната защитена местност, намираща се в близост до с. Емона. Пристигаме на свечеряване и опъваме набързо палатка в горичката до девствения още плаж. Нямам търпение да се разтъпча наоколо, но правя само обход на устието на рекичката. Някой преди нас ни беше завещал огнище и дръвца. Запалваме си огънче за светлина и топлина и дълго се наслаждаваме на звездите. Нощта беше студена и зъзнейки в палатката едва дочаках утрото. Заобиколих устието и се озовах на плажа - дълга ивица ситен пясък закътана под скалите. Двама влюбени също очакваха слънцето. Ето го и него. Птици кръжаха над реката, а чайки се спускаха към укротилото се море. Очакваше ни един чудесен септемврийски ден.