Да поскитаме заедно

Като дете се радвах да ги видя застанали на някой ъгъл – мечката с мечкаря. Той засвирваше с гъдулката си, а мечката се изправяше на задните си лапи и танцуваше, окована в синджир. После циганката минаваше и подканяше зяпачите да хвърлят по някоя стотинка за мечката. След това отминаваха. Отминавах и аз с безгрижна усмивка... Двадесет години по-късно дойдох да ги видя в парка за танцуващи мечки край град Белица. Разположен е в Югозападна Рила и 12-те километра от Белица се изминават с кола по тесен асфалтов път, който в края става черен, но е проходим. В съседство има построен и увеселителен парк. Подминавам го и след няколкостотин метра паркирам пред входа на парка за танцуващи мечки. Оживено е. Имам 10 минути до обиколката с екскурзовода. Влизам първо да погледна презентацията. Видеото беше покъртително. Разказваше как са дресирали животните, как са пробивали нослетата им, за да им поставят халките, как са рязали ноктите им... Натъжавам се доволно и тръгвам с групата. Показват

Открих го от втория път. Може би, и с други е било така. Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо. В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“. До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица. Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна. Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й. Следва място за от