Да поскитаме заедно

Събудих се в Сабазий. Това е малка махала край скалното светилище Белинташ в Родопите. Къщите са пустеещи, но няколко от тях са превърнати в хотел, който стопанинът му нарича хижа. И може би с право. Това е място, до което можеш да стигнеш само пеша, да намериш топло легло и вкусна храна, да загубиш обхват, но да намериш интересни хора, с които да поговориш свободно... Слънцето тъкмо беше изпълзяло над върховете и меко галеше росната трева. Вдишвам дълбоко и обхождам с поглед билата насреща. Вихра ме усеща и идва към мен, махайки любвеобилно с опашка. Драска ме с лапа, за да й обърна внимание. Тя е едро овчарско куче и вдъхва респект. Изяждам си палачинките, стягам багажа и поемам към Виолетина поляна. Вихра е по петите ми. Следвам тясната пътечка за махала Ряката. Наклонът е голям и бързо слизам надолу. Озовавам се до едно дърво с две противоположни стрелки – стръмно слизане, или плавно спускане по панорамна пътека. Аз слязох нетърпелива по първата. Пресичам реката по м...

Най-после отново с раница и фотоапарат по стъпките на есента. Избрах си дестинацията Белинташ, защото е близо до Пловдив, а денят значително по-къс. Както обикновено за скалите имаше доста хора, дошли да се порадват и на хубавото време. Без много да умувам поех пътеката за махала "Сабазий". Бях ходила в тази посока миналата пролет и пазя приказен спомен за едно чудно кътче – „Ряката” – с рекичка и мостче и исках да го видя и през есента. Отначало се върви по черен път, минавайки през къщи призраци, но в някои от тях забелязвам присъствие. Пак се учудвам на табелките с имената на улиците и номерата, които още стоят. Пътят стига до един строеж, който случайно научавам, че ще е църква и продължавам по тясна пътека, която вие в подножието на Белинташ и след 10-ина минути се озовавам в махала "Сабазий" - поизкипрена, с механа и къщи за гости. Хващам стръмната пътека за "Ряката", следвайки маркировката и стигам желаното място точно навреме, защото ...