Да поскитаме заедно

Някъде на границата между Източни и Западни Родопи, скътана дълбоко в гънките на планината, махала Мумджидам бавно гасне. С надеждата да поснимам мъглите на отиващата си есен, този уикенд станах по-рано и се отправих нататък. След Асеновград, в посока Кърджали, в края на село Червен отбивам за село Три могили. Предстоят 30 км по тесен планински път, като до село Врата той е асфалтиран, а следващите 12 километра са по черен път, и те ми отнемат около час. Тук ловците са повече от туристите. Наблизо е резервата Кормисош. Паркирам в центъра на Три могили и леко се връщам по пътя, за да хвана пътеката за махала Мумджидам. Има маркировка в синьо. Следва изкачване в борова гора. Влажно е, а въздухът е толкова чист. Набирам височина и излизам на открито място с изглед към Гуне махала, която едва се различава в мъглата. Вървя по тясна пътека, а под мене тъмнеят стръмни дерета. Пътеката е добра, а маркировка има на възловите места. Следя я внимателно, защото не е трудно да се загуби човек по ...

Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места. Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати. Малки рекички се провираха едва към вътрешността.  Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места. Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гле...

Стопли се изведнъж. Докато се наканя да снимам зимни панорами в подходяща за целта дестинация, в равнината дойде пролетта. И така, в слънчевия уикенд, поех към язовир Доспат. Този път реших да се установя откъм Сърница. И тук застрояването върви с пълна сила – изобилие от хотели, строежи и оградени частни имоти. Измъквам се рано от топлото си легло, за да дочакам изгрева край замръзналите води на язовира. Нивото му е доста ниско, а снегът е твърд и е леко за ходене. В далечината към град Доспат безоблачното небе розовееше. Харесвам си една лодка, заседнала в леда и тъпча наоколо. Мина седем и слънцето се усмихна над билото. За миг плъзна златистите си лъчи по вкочанената повърхност на водоема. Стана топло, а ледът започна да стене. Поех край язовира в търсене на други интересни обекти. Разлаях кучета. Кей, останал далеч от брега, се подава изпод снега. Величествени борове спускат дългите си сенки, а камъните оформят снежни вълни. Слънцето бързо се издига висо...

Тази година все още не бях се събуждала край язовир Широка поляна. А лятото се изнизваше. Синоптиците обещаваха летни температури през уикенда и в събота по обяд вече бях готова за път. Пловдив – Пещера – Батак и преди язовир Батак отбивам за Доспат и се потапям в красотата на планината. Минавам стената на язовир Голям Беглик и нещо ме жегва в сърцето. Ами Синия залив? Няма ли да го видя тази година? Няма начин да го пропусна когато съм толкова близо. Паркирам при отбивката за местност Чатъма и тръгвам пеша по черния път към залива. Уж набързо, само да го снимам и пренебрегвайки тъмните облаци, оставям раницата с екипировката в колата. Задъхана стигам до залива – мрачен и пуст. Вдигнали са се палатките, само малко боклук и ето ги първите капки. Спринтирам обратно. Над мене вали и трещи. Притъмнява и при първа възможност се спускам до язовира, за да го снимам. То мокър от дъжд вече не се бои. Изваля се след час, а аз съхна в колата, пътувайки за язовир Широка поляна. Там им...

Само на 36 километра от Пловдив и на 1480 м надморска височина, село Лилково е толкова близо и толкова далеч от града. Далеч е заради пътя, който от години чака да бъде асфалтиран. Тук няма механи и къщи за гости – само вили и обезлюдяващи домове. Но пък има дивна природа. И това ми стига за презареждане. Спирам на центъра до каменната църква „Свети Архангел“. Срещу нея е хоремага, а до нея – кметството – лъснато и измазано.  Поемам по пътя за хижа Персенк с идеята да се разтъпча в района. Пътят е широк горски, леко катерещ и много приятен. Отбивам се на заслон Модър за обяд и след това поемам на дясно. Пътят пак е широк, облачно е и прикапва от време на време, гората е иглолистна и на места изключително гъста. Минавам край връх Белия камък (1736 м) от който се открива гледка към Лилково. Междувременно облаците са изтънели и слънцето се показва. Спирам по-често да снимам, а и малините край пътя са в изобилие. Есенните минзухари са нацъфтели. Намирам си и н...

За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за цветни есенни снимки все повече намаляваха. И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват. Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам. Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията. Поемам в дясно по широк коларски п...