Да поскитаме заедно

След като се изваля, приготвих раницата и поех към това отдавна набелязано от мен място, което набира все по-голяма популярност. Пътеката е много добре маркирана и започва от самия край на град Смолян, по пътя за с. Мугла. Намира се в Перелишко-Преспанския дял на Западните Родопи сред вековните смърчови гори на резерват „Сосковчето“. От Еленска река се носи прохлада, свежест и множеството водопади и каскади придават неописуем чар на девствената гора. Най-силно впечатлява водопад Орфей, който сипе водите си от 68 м височина. Ето го, сниман и отгоре. Изградени са мостчета, панорамни площадки и места за отдих.  Ето изглед към Смолян от панорамна площадка. Пътеката е обходна и се изминава за няколко часа, което я прави една изключително приятна и достъпна дестинация за всеки приятел на природата.

Обичам Каварна не само заради рок фестивалите, но и заради девствената природа на Северното Черноморие. Тук морето е различно - безкрайните плажни ивици със златист пясък отстъпват място на скалистите брегове, пещери и антично наследвство. На 6 км северно от Каварна, по пътя за нос Калиакра, след село Българево има малка асфалтова отбивка в ляво за живописния плаж и резерват - Болата. През него минава малка рекичка и на мястото където тя се влива в морето се образува лагуна. Оттук минава Виа Понтика - един от основните пътища за миграция на прелетните птици. Не пропускаме и Балчик с красивата алея край морето, където изкушенията са навсякъде - стилни ресторантчета, хотелчета, магазини за сувенири, атракции. Хапваме набързо и установяваме, че цените са достъпни. Старата мелница, построена в началото на 20 век. На връщане минаваме през Провадия, за да посетим крепостта Овеч, която се намира на платото Калето източно от града. Населявана в миналото от траки, римляни, византийци, евреи, п...

Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата. Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово. Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица. Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция. На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-т...

Със своите 49 м, Сливодолското падало е най-големият водопад в Родопите. Намира се в Западните Родопи, в дяла Добростан, на територията на резервата “Червената стена”. До водопада се достига по тясна маркирана в синьо пътека, която тръгва непосредствено след третия тунел на пътя Пловдив – Смолян (след Бачково), в ляво. Забранено е отклоняването от пътеката поради защитената местност през която се минава. В началото пътеката е по-стръмна, следва река Сливов дол, приток на Чепеларска река. Пролет е. Водата е бурна поради топящия се сняг. Още не са се разлистили дърветата, но игликата е нацъфтяла срамежливо край пътеката, а жълти пеперуди подсказват за наближаващото лято. Скоро шумът на пътя остава далече зад мен, следвам посипаната с листа тясна пътека, която ту се изкачва високо над реката, ту кръстосва пътя й. Минавам по малки дървени мостчета, или прецапвам по зелените мъхести камъни, които създават впечатление за девственост и невинност. Малките прагчета и вирчета допълват живописнат...