Да поскитаме заедно

Завръщам се пак в Белица година по-късно, окрилена от новината, че фондация "Четири лапи" е поела изхранването на мечките от вивариума. Отново е слънчев летен ден, пръхтя нагоре с няколко хляба - армаган за домакините. Побутвам с вълнение желязната порта и поглеждам на ляво, търсейки мечето, което ми скъса сърцето миналия път, но не го виждам. Повечето от мечките дремеха на сянка, но като ни зърнаха се оживиха. Не ми се сториха толкова нещастни в бетонните си ограждения, макар разнообразната им храна, осигурена от фондацията да бе секнала. От началото на август мечките отново останали в ръцете на държавните институции. Тъжно е да се гледаме през решетките, но сега всичко ми изглежда по-оптимистично, може би защото съм с малката си дъщеричка. Подавам филийка по филийка, като гледаме да има за всеки и се радваме на рутината с която ловят. Идват нови посетители, а ние си взимаме довиждане и поемаме обратно в търсене на място за пикник. На мостчето ...

Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата. Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово. Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица. Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция. На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-т...