Да поскитаме заедно

Стопли се изведнъж. Докато се наканя да снимам зимни панорами в подходяща за целта дестинация, в равнината дойде пролетта. И така, в слънчевия уикенд, поех към язовир Доспат. Този път реших да се установя откъм Сърница. И тук застрояването върви с пълна сила – изобилие от хотели, строежи и оградени частни имоти. Измъквам се рано от топлото си легло, за да дочакам изгрева край замръзналите води на язовира. Нивото му е доста ниско, а снегът е твърд и е леко за ходене. В далечината към град Доспат безоблачното небе розовееше. Харесвам си една лодка, заседнала в леда и тъпча наоколо. Мина седем и слънцето се усмихна над билото. За миг плъзна златистите си лъчи по вкочанената повърхност на водоема. Стана топло, а ледът започна да стене. Поех край язовира в търсене на други интересни обекти. Разлаях кучета. Кей, останал далеч от брега, се подава изпод снега. Величествени борове спускат дългите си сенки, а камъните оформят снежни вълни. Слънцето бързо се издига висо...

Използвам този фрагмент от елхата у дома за картичка, с която искам да ви пожелая повече светлина по пътя. Добавям и два кадъра 35 мм, правени някога с моята стара Минолта, които много харесвам: И още зимни фрагменти от последните дни:

И тази зима беше оскъдна откъм сняг в Пловдивско. За щастие само на 30-тина километра от града и на около 1100 м надморска височина се намира парк Родопи с множество хотели и вили за гости. По традиция всяка година отсядам там за няколко дни, за да се порадвам на снега. Любим хотел - "Балкан". Първото ми скитане беше в района на местност Копривките в един ранен следобед - тих и слънчев, а посоката - хижа "Руен". Ето го и шипковия храст, разперил клонки срещу слънцето. И любимото ми дърво, оплело в клоните си топлата светлина на отиващия си ден. Вдишвам свежия въздух, хрупка снега, някоя птица известява появата ми, а подобни контрасти ми спират дъха... Следния ден дойде с още повече слънце, което стопи скрежта от клоните на боровете. Поех нагоре към Бяла черква, на 1700 м надморска височина. За някои - романтика, за други - орисия. Беше делничен ден. Тежък труд мореше гората. А тя отстъпваше ли, отстъпваше... И си шепнеше приказки за отминали времена. Или по своему ...