Да поскитаме заедно

Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх...

Със своите 49 м, Сливодолското падало е най-големият водопад в Родопите. Намира се в Западните Родопи, в дяла Добростан, на територията на резервата “Червената стена”. До водопада се достига по тясна маркирана в синьо пътека, която тръгва непосредствено след третия тунел на пътя Пловдив – Смолян (след Бачково), в ляво. Забранено е отклоняването от пътеката поради защитената местност през която се минава. В началото пътеката е по-стръмна, следва река Сливов дол, приток на Чепеларска река. Пролет е. Водата е бурна поради топящия се сняг. Още не са се разлистили дърветата, но игликата е нацъфтяла срамежливо край пътеката, а жълти пеперуди подсказват за наближаващото лято. Скоро шумът на пътя остава далече зад мен, следвам посипаната с листа тясна пътека, която ту се изкачва високо над реката, ту кръстосва пътя й. Минавам по малки дървени мостчета, или прецапвам по зелените мъхести камъни, които създават впечатление за девственост и невинност. Малките прагчета и вирчета допълват живописнат...