Да поскитаме заедно

Открих го от втория път. Може би, и с други е било така. Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо. В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“. До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица. Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна. Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й. Следва място за от...

Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх...

Има едно село в Родопите, което освен че е християнско, много панорамно, с красиви гледки, но името му се свързва с вкусните родопски картофи. Само на 55 км от гр. Пловдив и на 15 км от гр. Брацигово, в близост до ваканционно селище „Атолука“, село Равногор се е превърнало в любима дестинация за леки планински разходки. Използвам първото хубаво време за тази година, за да открия сезона на летния туризъм. Снегът все още стои по сенчестите места, а пътят е доста кален. Паркирам в края на селото, на изходния пункт за Бековите скали. Оживено и ветровито е. От тук до скалите се стига за около час по маркиран широк коларски път. Открито е, и през лятото сигурно доста ще напича. Но пък има чудесна панорама към веригата Върховръх – Модър – Персенк. Малко преди Бековите скали има леко изкачване. Следвам указателната табела, която ме отбива в дясно и след няколко метра се озовавам на панорамната площадка на скалите - обезопасена, с беседка и постоянно видеонаблюдение. Очаквано и тук е п...

Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под...

Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата. Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово. Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица. Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция. На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-т...