Забравени край Белица

От

Да ти се скъса сърцето. Това не е онази Белица край Разлог, приютила танцуващите мечки, а малкото китно селце до гр. Лъки. То се намира в Преспанския дял на Западните Родопи, в съседство с резервата "Кормисош". По пътя Пловдив - Смолян, след Бачковски манастир, на Юговското ханче се отбива в ляво за Лъки и малко преди града следва отбивка 6 км до с. Белица. Река Белица вие край пътя и наближавайки селото на две места минавам през тунели, изсечени в скалата.


Спирам на първия. До него реката е изсякла естествен мост, подобен на този в с. Мостово.


Нарича се Шапран дупка. Ето го и село Белица.


Преминавам и продължавам надолу за с. Загражден по тесния асфалтов път, който не е отбелязан на пътната ми карта. На 6 км след с. Белица се отбивам тук за вивариума за мечки, който трябва да представлява туристическа атракция.


На табелката пише "КАРАМУШ КАЛЕЕВИ". Карамуш е името на турско село, на мястото на което е построен развъдника за мечки, внесени от Карпатите още преди 40-тина години, с цел обогатяване на видовото разнообразие на дивечовъдното стопанство "Кормисош", което е известно място за ловуване на кафява мечка, благороден елен, сърна, вълк, дива свиня, елен лопатар. Оставям колата, за да продължа пеша. До развъдника има около 2 км.


Преминавам през защитена местност, всичко е толкова девствено. Гората е смесена, а дружинка ми е реката.


Вървя и разсъждавам по въпроса за еволюцията на човешкия разум. Ако предците ми са ловували за собственото си оцеляване, съвременниците ми ловуват за удоволствие... Наближавам една вила и стопаните й любезно ме упътват с думите: "Отгоре са мечките. Бутнете червената порта и направо влизайте." Така и правя. Тихо е, слънцето препичаше, пристъпям плахо и... нещо ми заседна в гърлото.


Представях си го по-иначе. Мечките да са нашироко, да се занимават с мечешките си работи, а те - по човешки оттегчени насред нечистотията молеха за внимание.


Извадих от раницата малко бисквити и вафли. Очакването беше огромно.


Издавах всичко, което носех за ядене, но не ми стана по-леко. Насред резервата за мечки, 15-тина мечоци бяха просто зазидани. Отсреща се виеше планината, а насекоми жужаха над дъхавите й поляни. Наистина имало планове за разплод, но за всичкото това време само едно мъжко мече излязло от тук и заминало за Варненския зоопарк. За него разбрах, че наскоро създал поколение. Тук били приютени и двете мечки от затворения вече пловдивски зоопарк...


Сбогувахме се. Върнах се до разклона за Лъки и продължих към село Борово. Високо в планината то сияеше под лъчите на залеза.


От тук на 7 км е храмовият комплекс "Кръстова гора" и минават много туристи.


А над селото се издигаше величествено храмът "Възнесение Господне"...


Понесох се и аз нагоре с моята си надежда за мечките...

Коментари

  1. Kiril Nedelchev21 юни 2015 г. в 17:40

    Вчера бях точно при мечките. Останали са само две като и тях до сряда или четвъртък ще ги преместват. Свършиха им мъките в този развъдник. Казаха ми, че за Холандия щели да отпътуват.

    ОтговорИзтриване
  2. Kiril Nedelchev21 юни 2015 г. в 17:42

    Аз 3 пъти ходя там, като всеки път има нося по 1 касетка ябълки или праскови. Винаги съм изпитвал същото настроение на жал от човешката глупост. Бе абсолютна мъка за тяхното съществуване.

    ОтговорИзтриване
  3. BlackG22 юни 2015 г. в 11:47

    Благодаря ти за информацията. Много се радвам за щастливата развръзка. Дано доброто винаги надделява над глупостта! Поздрави и хубаво лято!

    ОтговорИзтриване
  4. BlackG22 юни 2015 г. в 14:11

    В публикация на сайта на вестник „Труд“ от 06.08.2014 г. се съобщава: „9 от мечките вече имат нов дом с по-добри условия. Осем от доскорошните обитатели на вивариума в “Кормисош” бяха дарени на зоопаркове и спасителни центрове за диви животни в Европа. Мечката Бети отпътува за по-добро място в България по линия на “СДП - Балкани”. Пешо, Тошко, Мишо, Мария, Мариана 1 и Мариана 2 вече се радват на благоденствие в центрове и зоологически градини в Холандия. Доскорошните им съквартирантки Елена и Арда живеят в зоологическа градина в Белгия. Преди броени дни за Германия отпътува и мечокът Горчо. Той вече е в парка за кафяви мечки Gnadenhof fur Baren.“

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Мостово до Кръстова гора

От
Изображение
Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото. Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест
Прочетете още

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От
Изображение
Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх Виденица (Гьо
Прочетете още

Родопска приказка в Осиково

От
Изображение
Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под
Прочетете още

До Караджов камък

От
Изображение
Обичам обиколните маршрути и от светия триъгълник Белинташ - Кръстова гора - Караджов камък, ми липсваше последната точка. Исках за компенсация в един ден да го обходя. Избрах да тръгна от село Мостово, до което се достига по тесен асфалтов път, отбивайки се след с. Червен от главен път Асеновград - Кърджали. Оставям колата в центъра на селото и поемам към каптажа откъдето тръгва пътеката. Времето е облачно с обещания за дъжд и мрачни снимки, но е свежо и пролетно. Пътеката вие край рекичката и след 20-тина минути започва стръмно изкачване.  Когато стигам до чешмата, спирам да се освежа. Остават още 15-тина минути катерене до разклона за Кръстова гора, минавайки край аязмо "Очното". От този разклон, в дясно се стига до Кръстова гора за около 10-тина минути, а аз тръгвам наляво. Пътят е широк, равен и скоро ме извежда на едно открито място с изглед към Белинташ, Хайдукташ и Караджов камък. Прекосявам го и скоро навлизам в ДЛС „Кормисош“. Снимам една изос
Прочетете още

Три могили - Бор - Изворово

От
Изображение
В един топъл октомврийски предиобед се озовах край Белинташ в търсене на есента. Имах намерение да походя из съседните махали, но табелката за село Три могили този път ме изкуши и накара да натисна газта и да продължа по черния път. Оказа се, че пътят никак не е лош, а след няколко завоя се откри чудесна гледка към хълма Белинташ и махалите под него. Пътят стана панорамен и меките била на Източните Родопи галеха погледа ми. След 6-7 километра стигам до разклона за трите села и оставям колата, за да се поразтъпча. Първо поех към село Бор - опънало се на припек, състоящо се от няколко махали с порутени къщи, всяка вкопана до скала. Къщите на хората и тези за добитъка си приличаха. На северозапад е Сини връх. Правя панорамна обиколка на селото, снимам към Изворово, което на практика се явява махала на Бор, и към Три могили. Чуват се изстрели, кучешки лай и джипове. Наблизо е ловно стопанство “Кормисош”. Поемам по черния път за Три могили и след още 5-6 километра
Прочетете още

Мумджидам

От
Изображение
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи, скътана дълбоко в гънките на планината, махала Мумджидам бавно гасне. С надеждата да поснимам мъглите на отиващата си есен, този уикенд станах по-рано и се отправих нататък. След Асеновград, в посока Кърджали, в края на село Червен отбивам за село Три могили. Предстоят 30 км по тесен планински път, като до село Врата той е асфалтиран, а следващите 12 километра са по черен път, и те ми отнемат около час. Тук ловците са повече от туристите. Наблизо е резервата Кормисош. Паркирам в центъра на Три могили и леко се връщам по пътя, за да хвана пътеката за махала Мумджидам. Има маркировка в синьо. Следва изкачване в борова гора. Влажно е, а въздухът е толкова чист. Набирам височина и излизам на открито място с изглед към Гуне махала, която едва се различава в мъглата. Вървя по тясна пътека, а под мене тъмнеят стръмни дерета. Пътеката е добра, а маркировка има на възловите места. Следя я внимателно, защото не е трудно да се загуби човек по
Прочетете още

Червената стена (1501 м)

От
Изображение
За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за цветни есенни снимки все повече намаляваха. И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват. Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам. Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията. Поемам в дясно по широк коларски п
Прочетете още

Край пресъхналия язовир Широка поляна

От
Изображение
Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места. Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати. Малки рекички се провираха едва към вътрешността.  Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места. Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гледка
Прочетете още

Баташки Снежник (2082 м)

От
Изображение
Като се позамисля, върхове в Родопите не бях изкачвала. И понеже представите ми за тях бяха като обрасли с борове била, Баташки Снежник надмина всичките ми очаквания. От с. Нова махала има маркиран път, като времето за изкачване е 4 часа и 3 часа за слизане. Видя ми се доста за ноемврийски ден и се опитах да поскъся времето, приближавайки се максимално с кола. След с. Нова махала има горско стопанство и от там има отбивка за Девин, но пътят е доста разбит. Поемам по него и след няколко километра внимателно шофиране стигам до панорамата към село Фотиново. Естествено спирам да поснимам и след още километър най-много стигам до река Гашня и оставям колата на това място, за да продължа пеша. Общо взето пътят до върха изглежда така и на практика няма голяма вероятност да се обърка. В началото се върви по долината на реката, срещу течението й, и след няколко минути се стига една поляна на която два ръкава на реката се срещат. Тръгвам по десния път и скоро започва по-стръмно
Прочетете още

Голяма Сюткя (2186 м)

От
Изображение
Това беше най-безплодното ми ходене откъм снимане от дълго време насам. И не че има кой знае колко за разказване, но поради оскъдната информация, която се намира в мрежата за върха, реших да драсна и аз няколко реда. Връх Голяма Сюткя е най-високият в Баташката планина и представлява полегато било от което няма добра панорама. За изкачването му избрах може би най-тежкият маршрут, но не съжалявам за това, защото имах възможността да ходя в пресечен район далеч от населени места, в който нямаше и следа от човешко присъствие. След кратка справка в Ракитово за пътя, който ме очакваше разбирам, че жълтата маркировка до върха почти липсва и че ще трябва да разчитам на карта и компас. Поемам по тесен асфалтов път за пещера Лепеница, която отскоро е отворена за посещения и представлява истински бисер за любителите на девствените пещери. На две места от главния път имаше отбивки за пещерата - първата 6-7 км, а втората - 3 км. Аз подминавам и двете, и след горското стопанство се озовавам в с
Прочетете още