Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир.
Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места.
Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати.
Малки рекички се провираха едва към вътрешността.
Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места.
Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гледка към недостроената сграда на полуострова.
Нямам време да го обходя целия. Може би сега разстоянието ще е по-кратко, тъй като цели ръкави от язовира липсваха.
По обратният път слънцето започна да пада. Връщам се със залеза. Кончетата се бяха придвижили в търсене на по-сочна трева по дъното на оттеглилия се
язовир...
Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. 
Коментари
Публикуване на коментар