Три могили - Бор - Изворово

От
В един топъл октомврийски предиобед се озовах край Белинташ в търсене на есента. Имах намерение да походя из съседните махали, но табелката за село Три могили този път ме изкуши и накара да натисна газта и да продължа по черния път. Оказа се, че пътят никак не е лош, а след няколко завоя се откри чудесна гледка към хълма Белинташ и махалите под него.

Пътят стана панорамен и меките била на Източните Родопи галеха погледа ми. След 6-7 километра стигам до разклона за трите села и оставям колата, за да се поразтъпча. Първо поех към село Бор - опънало се на припек, състоящо се от няколко махали с порутени къщи, всяка вкопана до скала. Къщите на хората и тези за добитъка си приличаха.


На северозапад е Сини връх. Правя панорамна обиколка на селото, снимам към Изворово,

което на практика се явява махала на Бор, и към Три могили.

Чуват се изстрели, кучешки лай и джипове. Наблизо е ловно стопанство “Кормисош”. Поемам по черния път за Три могили и след още 5-6 километра достигам крайната си точка.

Селцето е пръснато в подножието на три върха пак така безлюдно и откъснато от света.

Мъж и жена събираха сено за добитъка, на центъра забелязвам магазин, а спретнат възрастен мъж ми помаха за довиждане.

Коментари

  1. ::: o3one :::15 ноември 2013 г. в 10:16

    Страхотни кадри! Ще ми се да съм бил там в този слънчев есенен ден.

    ОтговорИзтриване
  2. Развитие29 ноември 2013 г. в 0:43

    Много красиво. Любимата ми планина. Покани ни да идваме с теб....

    ОтговорИзтриване

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Мостово до Кръстова гора

От
Изображение
Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото. Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест
Прочетете още

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От
Изображение
Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх Виденица (Гьо
Прочетете още

Родопска приказка в Осиково

От
Изображение
Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под
Прочетете още

До Караджов камък

От
Изображение
Обичам обиколните маршрути и от светия триъгълник Белинташ - Кръстова гора - Караджов камък, ми липсваше последната точка. Исках за компенсация в един ден да го обходя. Избрах да тръгна от село Мостово, до което се достига по тесен асфалтов път, отбивайки се след с. Червен от главен път Асеновград - Кърджали. Оставям колата в центъра на селото и поемам към каптажа откъдето тръгва пътеката. Времето е облачно с обещания за дъжд и мрачни снимки, но е свежо и пролетно. Пътеката вие край рекичката и след 20-тина минути започва стръмно изкачване.  Когато стигам до чешмата, спирам да се освежа. Остават още 15-тина минути катерене до разклона за Кръстова гора, минавайки край аязмо "Очното". От този разклон, в дясно се стига до Кръстова гора за около 10-тина минути, а аз тръгвам наляво. Пътят е широк, равен и скоро ме извежда на едно открито място с изглед към Белинташ, Хайдукташ и Караджов камък. Прекосявам го и скоро навлизам в ДЛС „Кормисош“. Снимам една изос
Прочетете още

Мумджидам

От
Изображение
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи, скътана дълбоко в гънките на планината, махала Мумджидам бавно гасне. С надеждата да поснимам мъглите на отиващата си есен, този уикенд станах по-рано и се отправих нататък. След Асеновград, в посока Кърджали, в края на село Червен отбивам за село Три могили. Предстоят 30 км по тесен планински път, като до село Врата той е асфалтиран, а следващите 12 километра са по черен път, и те ми отнемат около час. Тук ловците са повече от туристите. Наблизо е резервата Кормисош. Паркирам в центъра на Три могили и леко се връщам по пътя, за да хвана пътеката за махала Мумджидам. Има маркировка в синьо. Следва изкачване в борова гора. Влажно е, а въздухът е толкова чист. Набирам височина и излизам на открито място с изглед към Гуне махала, която едва се различава в мъглата. Вървя по тясна пътека, а под мене тъмнеят стръмни дерета. Пътеката е добра, а маркировка има на възловите места. Следя я внимателно, защото не е трудно да се загуби човек по
Прочетете още

Червената стена (1501 м)

От
Изображение
За пореден път се убедих колко необятна планина са Родопите. Толкова близо до Пловдив, тя е любимата ми дестинация за почивните дни, а не спира да ме изненадва. Този уикенд реших да отделя на връх Червената стена. Времето беше облачно, дремещо и сиво и очакванията ми за цветни есенни снимки все повече намаляваха. И така, метнах се на колата с раница и фотоапарат и поех към Асеновград. В края на село Червен отбивам за Три могили и Белинташ, а от планината започват да се стелят мъгли. В Орешец вече потъвам в тях и след като се отбивам за село Добростан мъглата става толкова гъста, че едва следвам тесния път, а моите гемии бавно потъват. Табелата на село Добростан неочаквано проблясва и само няколко метра нагоре селото изниква от мъглата опънало се на припек. Продължавам по пътя за хижа „Марциганица“ и малко след параклиса „Свети Илия“ отбивам край пътя и спирам. Пред мен се разкриват обширни поляни и меки била, а мъглата синее в подножията. Поемам в дясно по широк коларски п
Прочетете още

Край пресъхналия язовир Широка поляна

От
Изображение
Засуши се. Лятото вече прегаря и отскачам за ден до язовир Широка поляна. Взимам разстоянието от Пловдив до тук за около час и половина. Заварвам наистина поляна, летни температури, лек бриз, шепа останали къмпингуващи и кончета, които лежерно пасяха по дъното на пресъхналия язовир. Месец по-късно водите му бяха отстъпили с 50-70-метра на места. Нямаше го магнетичния полуостров, нямаше го язовира край пътя от който през летните утрини се вдигаха мъгли. Кейовете са останали далече в гората, въдиците са прибрани, а лодките – обърнати. Малки рекички се провираха едва към вътрешността.  Вървя по широките брегове и забелязвам колко много е пострадала гората. Вероятно корояд прояжда кората на боровете и те съхнат. Би било хубаво да се предприемат мерки защото мястото наистина е вълшебно. Следобедното слънце безмилостно жари изсъхналата трева, а калта е силно напукана на места. Заобикалям язовира по пътя в посока Слънчева поляна, откъдето се открива чудесна гледка
Прочетете още

Баташки Снежник (2082 м)

От
Изображение
Като се позамисля, върхове в Родопите не бях изкачвала. И понеже представите ми за тях бяха като обрасли с борове била, Баташки Снежник надмина всичките ми очаквания. От с. Нова махала има маркиран път, като времето за изкачване е 4 часа и 3 часа за слизане. Видя ми се доста за ноемврийски ден и се опитах да поскъся времето, приближавайки се максимално с кола. След с. Нова махала има горско стопанство и от там има отбивка за Девин, но пътят е доста разбит. Поемам по него и след няколко километра внимателно шофиране стигам до панорамата към село Фотиново. Естествено спирам да поснимам и след още километър най-много стигам до река Гашня и оставям колата на това място, за да продължа пеша. Общо взето пътят до върха изглежда така и на практика няма голяма вероятност да се обърка. В началото се върви по долината на реката, срещу течението й, и след няколко минути се стига една поляна на която два ръкава на реката се срещат. Тръгвам по десния път и скоро започва по-стръмно
Прочетете още

Голяма Сюткя (2186 м)

От
Изображение
Това беше най-безплодното ми ходене откъм снимане от дълго време насам. И не че има кой знае колко за разказване, но поради оскъдната информация, която се намира в мрежата за върха, реших да драсна и аз няколко реда. Връх Голяма Сюткя е най-високият в Баташката планина и представлява полегато било от което няма добра панорама. За изкачването му избрах може би най-тежкият маршрут, но не съжалявам за това, защото имах възможността да ходя в пресечен район далеч от населени места, в който нямаше и следа от човешко присъствие. След кратка справка в Ракитово за пътя, който ме очакваше разбирам, че жълтата маркировка до върха почти липсва и че ще трябва да разчитам на карта и компас. Поемам по тесен асфалтов път за пещера Лепеница, която отскоро е отворена за посещения и представлява истински бисер за любителите на девствените пещери. На две места от главния път имаше отбивки за пещерата - първата 6-7 км, а втората - 3 км. Аз подминавам и двете, и след горското стопанство се озовавам в с
Прочетете още