Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото.
Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест – в изобилие.
Качвам още малко височина и пътеката се отделя от реката и се отправя към билото, като тегелира из рядката букова гора. Изкачването е стръмно и с всяка следваща крачка чувствам сърцето си лудо да бие в гърлото, все едно съм глътнала камбанария. Спирам, за да си поема въздух малко под върха край една чешма, преди да поема по най-стръмния участък от пътя. След още няколко завоя стигам до аязмо Окото, което ми подсказва, че вече съм близо до светите места. След като превалих билото, излязох на широк път, който ме отвежда до православния комплекс, наречен така на връх Кръстов (1413 м). На този връх преди много години се издигал храм, в който се пазела частица от Кръста Господен, чийто път тръгва от султанска съкровищница в Истанбул. Сега има издигнати две църкви, 15 параклиса и хотелска част. Вярва се, че това място е свято, болните намират изцеление, а неверниците – просветление. И така запалвам свещичка за здраве в малкия параклис “Света Троица”, построен през 1958 г. и усещам първите капки дъжд. Поглеждам на юг, към резервата Кормисош и виждам, че върховете Преспа и Свобода са обвити в мъгла, а черни облаци загръщат небето.
Дъждът се усилва. Влизам в магазина за чаша кафе и силен гръм удря отпред. Виждам искри, котка, обезумяла от ужас се стрелва в страни, токът спира. Дъжд и градушка вилнеят повече от два часа. Предлагат ми да нощувам в комплекса, поради лошото време, но решавам да дочакам намаляването на дъжда. Млад мъж ми подарява дъждобрана си, и така стоплена от милия жест, тръгвам в обратна посока. Качих се за около час и 15 минути, но знаех, че слизането ще трае около 30-тина. Трябваше само да внимавам по хлъзгавите корени и листа и да преглътна калта. Вдишвах влажният въздух и виждах гората преобразена – по-зелена, толкова свежа и млада. Ниска облачност шареше по върховете, но долу беше тихо, росно и приказано.
Спирах често за снимки, поемах по някой по-живописен ръкав на рекичката, за да му се порадвам. Не бързах, трудно ми беше да се разделя с толкова красота.
Или може би нещо в мен също се бе променило – чувствах се по-лека, по-жива и по-истинска. Неусетно слязох в Мостово. Селцето тънеше в тишина, хората прибираха добитъка и денят за тях свършваше.
Изпрати ме църквата.
Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото.
Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест – в изобилие.
Качвам още малко височина и пътеката се отделя от реката и се отправя към билото, като тегелира из рядката букова гора. Изкачването е стръмно и с всяка следваща крачка чувствам сърцето си лудо да бие в гърлото, все едно съм глътнала камбанария. Спирам, за да си поема въздух малко под върха край една чешма, преди да поема по най-стръмния участък от пътя. След още няколко завоя стигам до аязмо Окото, което ми подсказва, че вече съм близо до светите места. След като превалих билото, излязох на широк път, който ме отвежда до православния комплекс, наречен така на връх Кръстов (1413 м). На този връх преди много години се издигал храм, в който се пазела частица от Кръста Господен, чийто път тръгва от султанска съкровищница в Истанбул. Сега има издигнати две църкви, 15 параклиса и хотелска част. Вярва се, че това място е свято, болните намират изцеление, а неверниците – просветление. И така запалвам свещичка за здраве в малкия параклис “Света Троица”, построен през 1958 г. и усещам първите капки дъжд. Поглеждам на юг, към резервата Кормисош и виждам, че върховете Преспа и Свобода са обвити в мъгла, а черни облаци загръщат небето.
Дъждът се усилва. Влизам в магазина за чаша кафе и силен гръм удря отпред. Виждам искри, котка, обезумяла от ужас се стрелва в страни, токът спира. Дъжд и градушка вилнеят повече от два часа. Предлагат ми да нощувам в комплекса, поради лошото време, но решавам да дочакам намаляването на дъжда. Млад мъж ми подарява дъждобрана си, и така стоплена от милия жест, тръгвам в обратна посока. Качих се за около час и 15 минути, но знаех, че слизането ще трае около 30-тина. Трябваше само да внимавам по хлъзгавите корени и листа и да преглътна калта. Вдишвах влажният въздух и виждах гората преобразена – по-зелена, толкова свежа и млада. Ниска облачност шареше по върховете, но долу беше тихо, росно и приказано.
Спирах често за снимки, поемах по някой по-живописен ръкав на рекичката, за да му се порадвам. Не бързах, трудно ми беше да се разделя с толкова красота.
Или може би нещо в мен също се бе променило – чувствах се по-лека, по-жива и по-истинска. Неусетно слязох в Мостово. Селцето тънеше в тишина, хората прибираха добитъка и денят за тях свършваше.
Изпрати ме църквата.
Страхотно! Звучеше като приказка. Благодаря за прекраасния разказ. С приятели се организираме да посетим съвсем скоро тези чудни места. Твоят разказ само разпали нетърпението ни :о))))
ОтговорИзтриванечудесно - не само снимките, но и разказа !Явно наистина се усетила красотата - и можеш и да я пресъздадеш !Успех на сайта ти !Жени александрова
ОтговорИзтриванеХубави пътеписи. А местата които посещаваш- чудни. Поздрави! :)
ОтговорИзтриванеДааа,хубава разходка!Обаче,... Има там и още нещо,което има да се види,а именно Караджов камък!Навярно сте чувала и за него.Разбирам,че времето не е било подходящо да се отиде,аз горещо препоръчвам да го направите.Щом сте излезли на билото за Кръстова гора,обръщате се обратно и тръгвате в противоположна посока ,няма и 1 час и сте на него.Гледката е супер!После може да слезите през Хайдукташ до Ряката ,а оттам по Сушица,до Мостово.Ще останете очарована 2 пъти повече от ходенето до Кръстова гора!Ето го и абсолютно точното описание: http://bairi.asenovgrad.us/routes/walking-routes/4-mostovo-karadjov-kamak.html
ОтговорИзтриванеБлагодаря за коментара. Чувала съм за Караджов камък, даже горе на Кръстова гора се заговорих с едни хора, които ми препоръчаха точно твоя маршрут и може би щях да го осъществя ако времето не беше се развалило толкова. Надявам се това лято да успея.
ОтговорИзтриванеИскам само да кажа, че е точно така както си го написала: ).Аз бях ходил там преди време с една приятелка, и също валеше само, че на отиване, но толкова ни се ходеше, че надянохме по един чувал и тръгнахме: ). Наистина е невероятно красиво, но останах разочарован от храма. Още с влизането, попа беше застанал отвън, поеше кафе и пушеше цигара, след което се развика арогантно на продавачката на свещи да бие камбаната.отпред имаше спряни само джипове... красиво е, да, но... гледката пред и в храма ме остави с негативно мнение, но иначе това е място, което си заслужава да се види от всеки, защото наистина те оставя без дъх, и те кара да се замислиш колко много е красива България!
ОтговорИзтриванеБлагодаря за информацията, днес сме се запътили по същия маршрут. Все хора граждани, обездвижени, търсещи природата. И трудно ходещи има сред компанията, но ще се справим. Желанието и красотата на този район са големи.
ОтговорИзтриванеБлагодаря на Гергана за чудесното описание! Преди една година бяхме на Кръстова гора, но се качихме с кола през село Борово. Сега отиваме отново и много искам да се изкачим пеша от село Мостово. Дано успеем! Все пак това ще е началото на нашата обиколка из Родопите.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за хубавото описание! Ще се постараем да повторим същия маршрут в събота! Мария
ОтговорИзтриване