Да поскитаме заедно

Стопли се изведнъж. Докато се наканя да снимам зимни панорами в подходяща за целта дестинация, в равнината дойде пролетта. И така, в слънчевия уикенд, поех към язовир Доспат. Този път реших да се установя откъм Сърница. И тук застрояването върви с пълна сила – изобилие от хотели, строежи и оградени частни имоти. Измъквам се рано от топлото си легло, за да дочакам изгрева край замръзналите води на язовира. Нивото му е доста ниско, а снегът е твърд и е леко за ходене. В далечината към град Доспат безоблачното небе розовееше. Харесвам си една лодка, заседнала в леда и тъпча наоколо. Мина седем и слънцето се усмихна над билото. За миг плъзна златистите си лъчи по вкочанената повърхност на водоема. Стана топло, а ледът започна да стене. Поех край язовира в търсене на други интересни обекти. Разлаях кучета. Кей, останал далеч от брега, се подава изпод снега. Величествени борове спускат дългите си сенки, а камъните оформят снежни вълни. Слънцето бързо се издига висо...

Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх...

Измуших се от топлото легло и побързах да нагазя в скрежта. Утрото беше мразовито, а въздухът ободряващо свеж. Небето бледнееше и скоро слънцето погали билото и спусна дългите си лъчи над язовир Батак. Беше посвил водите си, а край островчето се прокрадваше лека, морава мъгла. Ято птици ме усети отдалече и с крясъци отлетя навътре в язовира. Вървях по замръзналата земя и се опитвах да си взема за спомен малко от хладната красота на утрото. Когато слънцето се изкачи високо, скрежта се стопи и земята започна да лепне по обувките ми. Чакаше ме още доста път. Затова запалих колата и поех към Доспат. Първата ми спирка беше естествено на стената на язовир Голям Беглик - все така величествен опъваше замръзналите си води под зимното слънце. Следваше язовир Широка поляна. Поразходих се край вкочанените  му ръкави. Нямаше гъбари и къмпингари - само величествени борове, оголени и заскрежени камъни. Ледът стенеше като речно чудовище - единствения нарушител на царствен...