Утро над Арда
Когато отворих очи, слънцето се беше показало иззад Кара Куз – платовидната височина край село Долно Черковище, опасваща южния бряг на Арда, чиито води сребрееха срещу слънцето. Тясната долина се огласяше от песента на птиците, а леката сутрешна мъгла пълзеше нагоре по склоновете. В далечината се виждаше мостът над Арда, по който минава шосейният път за Крумовград. Двойка щъркели посвоему срещаха изгрева. Поех по слънчевия бряг срещу течението и се опитах да се слея с красотата на утрото. Реката беше изваяла ивици фин пясък и заоблила камъните, а в спокойните й води се оглеждаха зелените склонове, приютили богатото птиче многообразие на района. Денят бързо набираше скорост. Трябваше да събера багажа си набързо и да не губя време. Очакваше ме още доста път из необятните Източни Родопи...