Да поскитаме заедно

Тази сутрин ниски облаци лазеха около връх Свети Илия на който е изградена площадката за наблюдение „Орлово око“ и дяволски ме зареждаха. След обилната домашно приготвена закуска, напускам любезните си домакини от село Чала, за да се посветя на следващата ми дестинация – Дяволската екопътека. Тя започва   в ляво от пътя между Борино и село Чала.  Добре обозначена и обезопасена е, но все пак преминаването по нея изисква повишено внимание и подходяща екипировка. Оказва се, че пътеката е много популярна и уединението от вчерашния ден скоро започва да ми липсва. Тя следи река Чатак дере и в началото е равно и живописно. След около половин час се достига до голям дървен мост до който се намира „златната върба“, или „дървото на късмета“.  На това място през 50-те години на XX век местен жител открил 157 златни турски монети. След моста следва беседка с множество указателни табели.  От тук долината силно се стеснява и трасето става по-тежко. След

Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх Виденица (Гьо