Фотински водопад

Село Фотиново отдавна е било обект на вниманието ми, но все пропускам отбивката след Пещера, за да продължа към язовир Батак и Цигов чарк. Намира се на 75 км югозападно от Пловдив в Родопите, източно от вр. Баташки снежник (2080 м), в долината на Фотинска река. Препоръчвам пътя през Пещера, като малко преди град Батак, в ляво се отбива за с. Нова махала. Районът е девствен, с красиви борови гори и неизброими крайпътни чешми и беседки.



Село Фотиново е със смесено мюсюлманско и християнско население - мили и приветливи хора. На 3 км източно от селото се намира живописния Фотински водопад. Пътеката тръгва от центъра на селото, спуска се стръмно надолу към реката и продължава от левия й бряг.


Всичко е толкова зелено и свежо. И тук пролетта е дошла.




Широк горски път, зелени морави, надиплени била, горски цветя, шума на реката.


Поизгнило дървено мостче ме прехвърля от дясната страна на реката, за да може малко по-късно добре обозначени табели да ме отбият по стръмна пътека през разлистена букова гора. Слизам бързо надолу, като внимавам с влажните листа и хлъзгавите корени и се озовавам отново лице с лице с реката.


Трябва да я пресека ето тук.


За хора с проблем във вестибуларния апарат преминаването може да стане на конче, както сторих аз, или просто да се прецапа. Порадвах се на красивите вирове и продължих с изкачване от другата страна на реката.


След като преодолях двайсетина метра денивилация се откри чудесна гледка към водопада.


Той е с три пада, като средния е най-висок (17-18 м). Общата му височина е около 30 м. Тръгнах обратно. Слънцето вече се бе прехвърлило на запад и наставаше време за снимки. Исках да посетя и друга забележителност край Фотиново - известната Фотинска скала с чудесен панорамен изглед към Родопите. До нея се стига от горско стопанство "Борово", което е на 6-7 км от Фотиново в посока Нова махала. В ляво има табела за Девин и вр. Баташки снежник, а пътят е асфалтиран, но доста изронен. Не знам дали някой друг освен горското използва този път, но аз не срещнах никой, а на два пъти елен пресече пред колата ми. По сенчестите места имаше сняг, а покрай пътя изобилстваше от чешми и табели за опазване на гората. Явно този път се е използвал интензивно преди години. След няколко километра, може би 6-7 се стига до скалата, укрепена с бетонна стена. И пак беседка.


Не помня друго място от където Родопите да се виждат така като на длан. На изток се извисяваха Модър и Персенк, а на югоизток - още обвит в сняг Перелишкия дял. Долу в ниското се гушеше Фотиново. Нямах необходимото оборудване за панорамни снимки, а времето напредваше бързо. Поех обратно.


Залезът край с. Нова махала ме очарова и спрях да го удостоя с нужното внимание. В далечината блестеше язовир Батак. Трудно е да се разделиш с толкова много красота и с лека тъга отново поех по обратния път, а в главата ми като напук изплуваха рефрените на Дий Снайдер: Your heart's your only home...