Един ден на Иракли

От

Плажът Иракли попада в едноименната защитена местност, намираща се в близост до с. Емона. Пристигаме на свечеряване и опъваме набързо палатка в горичката до девствения още плаж. Нямам търпение да се разтъпча наоколо, но правя само обход на устието на рекичката. Някой преди нас ни беше завещал огнище и дръвца. Запалваме си огънче за светлина и топлина и дълго се наслаждаваме на звездите. Нощта беше студена и зъзнейки в палатката едва дочаках утрото.


Заобиколих устието и се озовах на плажа - дълга ивица ситен пясък закътана под скалите. Двама влюбени също очакваха слънцето. Ето го и него.


Птици кръжаха над реката, а чайки се спускаха към укротилото се море.



Очакваше ни един чудесен септемврийски ден.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

От село Чала до връх Виденица (1652 м)

От
Изображение
Снегът вече се е превърнал в буйни реки, поляните са зелени, а вятърът гони облаците и носи дъжд и гръмотевици. Пролетта се изнизва и така, между бурите, поех на път през необятните Родопи. Първата ми спирка е язовир Широка поляна.  Летовници вече са заели местата край язовира. Тук-там има рибари, но за гъбите топлината още не е достатъчна. Поляните са зелени, а глухарчетата и лютичетата са нацъфтели. Следва язовир Доспат.  Спирам на „гледката“ и продължавам към Борино. Остават ми още 9 км по тесен асфалтов път и пристигам в село Чала. То е разположено на 1400 м надморска височина сред тучни ливади и живописни панорами.  Асфалтовият път тук свършва, за да ме посрещнат на прага – топло и сърдечно. В селото има няколко места за настаняване. Останали са 50-тина души местни хора, чиито деца отдавна са се устроили в чужбина. Надяват се селския туризъм да се развива защото красота по тия места има много. В късния следобед се отправям към връх...
Прочетете още

От село Мостово до Кръстова гора

От
Изображение
Разпети петък. Официален почивен ден. Ден за отчаяно търсене на добродетели в ТВ предавания, трескаво пазаруване и фрашкани кафенета. Реших да отскоча до Кръстова гора, но за да си създам известна трудност, избрах за начална точка село Мостово. Това е малко планинско село, разположено в рида Добростан, а името му идва от естествения мост в началото на селото, прокопан в скалата от самата река. От Асеновград се хваща пътя за Кърджали и от с. Червен има отбивка 17 км до селото. Пътят е тесен, планински и добре проходим, а времето – променливо, с обещаващи леки превалявания. Оставям колата в центъра на селото и следвам табелата за Кръстова гора. Под нея се мярка и табела за хижа Свобода. Мога да пробвам, но някой друг път. Сега моята посока е билото. Малко след като се излезе от селото, пътят се среща с реката и така на няколко места се пресичат, но все следвам десния й ръкав. Пътеката е тясна, но добре различима. Няма маркировка, но посоката е ясна. Долината е тясна, а вода и свежест...
Прочетете още

Лястовичи вир

От
Изображение
Открих го от втория път. Може би, и с други е било така. Водопад Лястовичи вир се намира на река Сушица, близо до село Долнослав. Пътеката вече е маркирана с жълта маркировка и започва от автобусната спирка на селото. Отбивам вдясно преди спирката и оставям колата си край парк с вековни дървета, голям параклис и аязмо. В началото пътеката минава край гробищата и вие нагоре към планината. Открито е, а слънцето силно напича. След около 40 минути достигам ранчо „Дивият град“. До тук може да се достигне и с автомобил. Минавам през парадният вход, вдясно на който има оформено езеро с водни лилии, и продължавам нагоре към къщите за настаняване. От паркинга се открива чудна панорама към язовир Сушица. Поемам наляво по широк горски път. Оттук до водопада има около 40 минути. Постепенно пътят навлиза в гората и става тясна пътека, която лесно се следва и е много лека и приятна. Скоро достигам реката, която пресичам по брода и поемам по течението й. Следва място за от...
Прочетете още

Три могили - Бор - Изворово

От
Изображение
В един топъл октомврийски предиобед се озовах край Белинташ в търсене на есента. Имах намерение да походя из съседните махали, но табелката за село Три могили този път ме изкуши и накара да натисна газта и да продължа по черния път. Оказа се, че пътят никак не е лош, а след няколко завоя се откри чудесна гледка към хълма Белинташ и махалите под него. Пътят стана панорамен и меките била на Източните Родопи галеха погледа ми. След 6-7 километра стигам до разклона за трите села и оставям колата, за да се поразтъпча. Първо поех към село Бор - опънало се на припек, състоящо се от няколко махали с порутени къщи, всяка вкопана до скала. Къщите на хората и тези за добитъка си приличаха. На северозапад е Сини връх. Правя панорамна обиколка на селото, снимам към Изворово, което на практика се явява махала на Бор, и към Три могили. Чуват се изстрели, кучешки лай и джипове. Наблизо е ловно стопанство “Кормисош”. Поемам по черния път за Три могили и след още 5-6 километра...
Прочетете още

Бекови скали

От
Изображение
Има едно село в Родопите, което освен че е християнско, много панорамно, с красиви гледки, но името му се свързва с вкусните родопски картофи. Само на 55 км от гр. Пловдив и на 15 км от гр. Брацигово, в близост до ваканционно селище „Атолука“, село Равногор се е превърнало в любима дестинация за леки планински разходки. Използвам първото хубаво време за тази година, за да открия сезона на летния туризъм. Снегът все още стои по сенчестите места, а пътят е доста кален. Паркирам в края на селото, на изходния пункт за Бековите скали. Оживено и ветровито е. От тук до скалите се стига за около час по маркиран широк коларски път. Открито е, и през лятото сигурно доста ще напича. Но пък има чудесна панорама към веригата Върховръх – Модър – Персенк. Малко преди Бековите скали има леко изкачване. Следвам указателната табела, която ме отбива в дясно и след няколко метра се озовавам на панорамната площадка на скалите - обезопасена, с беседка и постоянно видеонаблюдение. Очаквано и тук е п...
Прочетете още

Мумджидам

От
Изображение
Някъде на границата между Източни и Западни Родопи, скътана дълбоко в гънките на планината, махала Мумджидам бавно гасне. С надеждата да поснимам мъглите на отиващата си есен, този уикенд станах по-рано и се отправих нататък. След Асеновград, в посока Кърджали, в края на село Червен отбивам за село Три могили. Предстоят 30 км по тесен планински път, като до село Врата той е асфалтиран, а следващите 12 километра са по черен път, и те ми отнемат около час. Тук ловците са повече от туристите. Наблизо е резервата Кормисош. Паркирам в центъра на Три могили и леко се връщам по пътя, за да хвана пътеката за махала Мумджидам. Има маркировка в синьо. Следва изкачване в борова гора. Влажно е, а въздухът е толкова чист. Набирам височина и излизам на открито място с изглед към Гуне махала, която едва се различава в мъглата. Вървя по тясна пътека, а под мене тъмнеят стръмни дерета. Пътеката е добра, а маркировка има на възловите места. Следя я внимателно, защото не е трудно да се загуби човек по ...
Прочетете още

Родопска приказка в Осиково

От
Изображение
Неделята след Еньовден посветих на една разходка до с. Осиково, Девинско. Пътят за Девин вие край язовирите Кричим и Въча и малко преди село Михалково има малка отбивка в ляво за Осиково - 13 км. Само 5 км след отбивката разбираш, че си скъсал с цивилизацията, защото асфалтовият път свършва, а зелената необятност на гората и аромата на цветята те понасят в друго измерение. Отбивам колата в страни от тесния коларски път и решавам да измина останалите 9 км до селото пеша. Оставям се да ме омагьосат цветните алеи край пътя и бръмченето на насекомите. Спирам често и запечатам хвъркатите за виртуалната си колекция. Неусетно изминавам четирите километра до заличеното през 1986 г. село Петвар. Останали са няколко къщи, а самотен стопанин с охота ме заговаря. Разказва с гордост за добитъка си, за децата и внуците си и заключва "Богат човек съм аз", а аз кимам в съгласие. Обещавам, че ще се спра за кафе на връщане и продължавам. Скоро се разкрива чудна гледка към връх Модър. Точно под...
Прочетете още

Лилково – близко и далечно

От
Изображение
Само на 36 километра от Пловдив и на 1480 м надморска височина, село Лилково е толкова близо и толкова далеч от града. Далеч е заради пътя, който от години чака да бъде асфалтиран. Тук няма механи и къщи за гости – само вили и обезлюдяващи домове. Но пък има дивна природа. И това ми стига за презареждане. Спирам на центъра до каменната църква „Свети Архангел“. Срещу нея е хоремага, а до нея – кметството – лъснато и измазано.  Поемам по пътя за хижа Персенк с идеята да се разтъпча в района. Пътят е широк горски, леко катерещ и много приятен. Отбивам се на заслон Модър за обяд и след това поемам на дясно. Пътят пак е широк, облачно е и прикапва от време на време, гората е иглолистна и на места изключително гъста. Минавам край връх Белия камък (1736 м) от който се открива гледка към Лилково. Междувременно облаците са изтънели и слънцето се показва. Спирам по-често да снимам, а и малините край пътя са в изобилие. Есенните минзухари са нацъфтели. Намирам си и н...
Прочетете още

Да попаднеш в Кестен

От
Изображение
Отдавна исках да отида до Водни пад. Хареса ми името като разглеждах веднъж картата. Бягайки от жегата и задръстването по пътя Асеновград – Смолян заради събора в Рожен този уикенд, реших да мина през Девин и по обяд пристигнах в Триград. Бях ходила до ждрелото и пещерата Дяволското гърло, но до Триград никога. Не е град, а си е село, но името му идва от там, че селото било разрушавано и градено три пъти. Посрещна ме сърдечно засмяна и отрудена родопчанка. Албена се нарече. Там улиците нямат имена . За улеснение на туристите, в центъра на селото има табела със снимки на къщите за настаняване и под всяка са изписани координатите й. И тук беше навалица, така че  побързах да оставя багажа си и да потърся уединение. Продължих с колата на юг и след няколко минути асфалтовия път свърши и се озовах на кръстопът. В ляво табелата сочеше Жребево – 500 м и къщите се виждаха, а в дясно – Кестен, 4 км. И така нямах друг избор. Оставих колата си и тръгнах за Кестен. Мислех, че някъде ще има...
Прочетете още

Язовир „Голям Беглик“

От
Изображение
Има места на които обичам да се връщам. И всеки път ги преоткривам. Изгревите над Беглика всеки път са росни, дъхави и хладни, а виолетовите изпраения стелещи се над водата постепенно се обагрят в мек, златист оранж от топлината на новия ден. Залезите са тихи и приятни, жълтеят върховете на боровете, а водата смълчана като огледало вае чудни отражения... И всеки път ми е трудно да си тръгна...
Прочетете още